Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Твърдят, че бил казал: „За какво ми е притрябвала някаква императрица?" – малко злобно поясни сестра ми. Нищо чудно, явно искаше да ме настрои срещу капитана и да му създаде неприятности. Но защо?
– Друго да е казал? – попитах, без да проявявам капчица от очакваното възмущение.
– Откъде накъде трябвало да те пази, предпочитал да следва собствения си път – многозначително додаде Мария в очакване да избухна от гняв.
– Значи е простак – обобщих трезво фактите аз; вместо да ми подействат отблъскващо, те, кой знае защо, ме заинтригуваха. Дали щях да убедя този труден шотландски характер в моите ездачески умения? Предстоящият лов придоби допълнителен чар, надхвърлящ спортното приключение.
Мария се навъси леко и поверително се наведе към мен:
– Капитанът няма да одобри, ако твоите унгарски кавалери кръжат около теб. Той се отнася много сериозно към спорта, така че едва ли ще прояви особена любезност. Подготви се за един самохвалко, който огъва монети и пуска дебелашки вицове. Зад гърба му го наричат още „Тел". Нали се сещаш – от to tell, „говоря".
В смешния й опит да ме подразни отново лъсна спотаената ревност на Мария. Махнах с ръка и се помъчих да не показвам с какво любопитство очаквах да се срещна с шотландския грубиян.
Първото впечатление бе разочароващо. Мъжът в опънатата по тялото му ловна куртка беше висок и наистина много як. Според мен не беше красив. Правата червеникаво-кестенява коса лъщеше от помада, рунтав мустак покриваше горната му устна. В центъра на ъгловатото, загоряло лице се мъдреше дълъг гърбав нос; в съчетание с мрачното изражение и тъмния тен той му придаваше нещо заплашително, сърдито. Наистина не му личеше, че е по-млад от мен.
Все пак първоначално той запази учтивостта на джентълмен. Съвестно се убеди, че конят ми барабар със седлото отговаря на високите му изисквания. По време на проверката обаче се доближи достатъчно до мен, тъй че усетих с каква мъка владееше нетърпението и гнева си, задето му бе натрапена ролята на „детегледачка" на една императрица.
Настаних се върху дамското седло и захванах да подреждам широките си, елегантни поли, които се бяха оказвали фатални за толкова много ездачки при падане, защото се заплитаха в юздите или в принадлежностите на седлото; през цялото това време погледът му остана отегчен и резервиран. Не му направи впечатление нито перфектната ми рокля за езда, нито грациозната ми стойка. Явно не очакваше нищо от тази императрица, наумила си да участва в истински лов на лисици. Как ли щеше да се чуди!
Още при първия сигнал на рога аз, заедно с наброяващата стотина души ловна дружина, се втурнах след джафкащата хайка, без повече да му обръщам внимание. Усещането беше неописуемо! Без никакви усилия се нагодих към ритъма на коня и летях над храсти и ровове, сякаш се целях с воала на ездаческия си цилиндър към бледосиния купол на мартенското небе.
Ето ги резултатите от усилените тренировки по скокове, през които бях преминала, подготвяйки се именно за този ден! Сестра ми и нейните английски кавалери изостанаха далеч назад. Редиците на унгарците и австрийците също оредяха, само един се беше залепил плътно към задницата на коня ми, след като навакса първоначалната преднина, която за негово удивление му бях отнела.
Какъв надарен ездач беше този капитан Мидълтън! Кентавър, сякаш сраснал се с коня си, издръжлив, упорит и силен. Какво ли беше мнението му за мен?
В края на лова останаха само шепа от над стоте души, които тръгнаха първоначално. Разбира се, Мария беше сред тях, а също Ники Естерхази и принц Лихтенщайн, лорд Спенсър и други, но аз виждах само капитан Мидълтън.
Той скочи от коня си, за да ми помогне да сляза от седлото. Не беше от хората, които правят засукани комплименти, ала суровите му думи ме изпълниха с дива гордост.
– Не познавам друга жена в цяла Европа, която да язди като Вас, Ваше Величество – отсече той. – За мен ще бъде чест да продължа да Ви пилотирам, стига да го желаете.
– Наистина го желая, капитане – отвърнах също толкова лаконично аз. – Струва ми се, че вие сте подходящият човек за труден терен.
Мария чу тази размяна на реплики и щом останахме насаме, започна да ме кори.
– Значи и ти се поддаде на недодялания чар на нашия шотландец? – заяде се тя. – Нали знаеш, че е сгоден? За лейди Шарлота Берд, изключително заможна млада дама.
– Какво ме интересува? – подмятането й ме учуди. – И аз съм омъжена, ако не си забравила. Ценя го като ездач и нищо повече.
– Обясни това на твоите унгарски кавалери, които никак не си падат по Бей.
Нямах намерение да отговарям на подобни глупости. Понякога склонността на Мария към клюкарстване ми идваше в повече. Доставяше й особено удоволствие да одумва другите, но в последно време не правеше разлика между приятелите и враговете ми.