Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
– Капитан Мидълтън ме очаква там с конете ми – кимнах аз и отново почувствах онази подсъзнателна възбуда, която ме съпровождаше от момента, в който Франц Йозеф най-после ми бе разрешил да пътувам. – Любопитна съм да видя какви животни ми е избрал.
– Нали знаеш, че още не се е оженил? – Мария понижи глас. – Интересно какво казва годеницата му по въпроса, че непрекъснато е на път, за да изпълнява поръчките ти.
– Ами тогава я попитай – сопнах се аз. – А мен ме остави на мира. Не желая да чувам нищо. Мидълтън ме пилотира, личният му живот не е моя грижа.
Смело твърдение, което напълно заслужаваше смръщването на Мария. Все пак тя се въздържа от по-нататъшно разпростиране по темата. Спомних си думите й, когато застанах пред Бей Мидълтън – с година закъснение от планираното.
– Милейди – промърмори той с онази грубовата, дуднеща шотландска нотка, която придаваше особен тембър на гласа му. Ала погледът му беше далече по-красноречив.
Под тясната, тъмносиня рокля за езда сърцето ми биеше толкова силно, че се опасявах да не би туптенето му да се забележи през плата.
– Капитан Мидълтън – промълвих, и протегнах ръка. Пръстите ми изчезнаха в яките му ръце на ездач; той се приведе, задържа ги малко повече и ги целуна малко по-продължително.
– Добре дошли в моята родина, милейди.
Сякаш никога не се бяхме разделяли. Не бих могла да подбера по-добре конете, които ми бе намерил. Редом с него животът ми изведнъж стана по-светъл, по-весел, по-интересен и по-вълнуващ.
Всеки скок над храст или ров с вода беше същевременно и скок към неизвестността, към приключението. За някои от придружителите ми обаче това означаваше да цопнат във водата или направо да се озоват на кушетката в лекарския кабинет. Не изпитвах страх, бях изпълнена с прекрасното усещане за щастие, за съвършенството на всеки отделен час. На сърцето ми беше ведро, яздех с радост и лекота, а около нас кучетата джафкаха, лисиците бягаха, копитата трополяха по земята.
Прекарвах вечерите в непринудени сбирки из околните имения, в компанията на приятели и сред толкова много смях и хармония, че понякога дори ми се приискваше и Франц Йозеф да можеше да изживее тези чудесни мигове. Щеше да им се наслаждава – далече от досадните си задължения и от безрадостния ш-енски двор. Смятах Англия за земен рай, докато Рудолф не ми демонстрира, че и в този рай се спотайва змия.
Досега получавах само радостни вести от него. Забавляваше се и дори бе покорил кралицата с чара си. Новината, че причинил грандиозен скандал по време на бал в „Карлтън хауз", ме свари напълно неподготвена. Не знаех подробности, до мен достигна единствено мълвата, че се държал безцеремонно с капитан Мидълтън пред целокупния каймак на английската аристокрация. Защо, за Бога?
Бях наранена и дълбоко обидена. Не желаех нито да го виждам, нито да го чувам. Как смееше да оскърбява приятелите ми? Какво се бе случило с малкия Рудолф, който боготвореше майка си? Какво бе станало с чаровния млад кавалер, моят забавен компаньон по време на пътуването ни до тук?
Графиня Фестетикс се зае с въпроса вместо мен и поиска обяснение от Рудолф, който я уважаваше от години. Накрая синът ми й доверил причините за поведението си.
Тя обаче упорито отказваше да ми предаде подробностите.
– Най-добре ще е да забравим глупавите подозрения, Ваше Императорско Височество – гърчеше се от неудобство моята Мария. – В противен случай ще им придадем важност, каквато не заслужават.
– Не е толкова просто! – кипнах от възмущение аз. – Ако Рудолф има причина да обижда приятелите ми, то аз искам да я знам.
– Било е заблуда. Глупав, фалшив слух, Ваше Императорско Височество. Клюка, на която той с младежкото си лекомислие повярвал, понеже идвала от източник, на който имал пълно доверие.
– Значи вярва на глупавите сплетни повече, отколкото на майка си? И към кого изпитва такова доверие, че да постъпи така чудовищно?
– Към леля си, бившата кралица Мария – прошепна едва-едва графинята, после ме погледна и храбро продължи: – Престолонаследникът смятал, че може да има пълно доверие на Вашата сестра от Бавария.
Мария! Моята сестра Мария, за която междувременно бях научила, че навремето се надявала да бъде пилотирана от Бей. Той отказал и оттогава тя не пропускаше да подправи забележките си по адрес на Мидълтън с перфидната отрова на ревността. Обаче това беше върхът на безочието – да впрегне и сина ми в тези игри! Рудолф обичаше леля си, макар и да не се отнасяше към нея като към управляваща кралица на голямо кралство. Дали не е искала по този начин да си отмъсти и на него?
Спречкахме се сериозно със сестра ми. Единствено обстоятелството, че пълният разрив би разпалил още повече скандала, ме възпря да скъсам с нея завинаги. Външно запазих равновесие, ала Мария бе проиграла безвъзвратно любовта и приятелството ми.