Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Съвсем естествено. Впрочем ние се видяхме принудени да изядем вашата гъска.

— Да я изядете ли? — посетителят чак се привдигна на стола си от вълнение.

— Да, защото, ако не го бяхме сторили, тя нямаше да става вече за нищо. Предполагам обаче, че онази гъска там на шкафа, която е с почти същото тегло и е съвсем прясна, ще ви свърши същата работа.

— О, разбира се, разбира се! — облекчено въздъхна господин Бейкър.

— Е, естествено, останаха ни перушината, краката, гушата и разни други части от вашата си птица, така че, ако искате…

Мъжът се разсмя от сърце.

— Освен като спомен за приключението — рече той — не мога да си представя от каква полза биха могли да ми бъдат тези disiecta membra17 от покойната ми приятелка. Не, сър, мисля с ваше позволение да огранича вниманието си до чудесната птица, която виждам на шкафа.

Шерлок Холмс ме стрелна с остър поглед, свивайки рамене.

— Ами тогава ето ви шапката, ето ви и гъската — каза той. — Впрочем бихте ли ми казали, ако не ви е досадно, откъде взехте другата гъска? Обичам много птиче месо и рядко съм виждал толкова добре охранена птица.

— Разбира се, сър — отговори господин Бейкър, който се бе изправил и вече стискаше новодобитата си собственост под ръка. — Неколцина души често посещаваме гостилница „Алфа“ недалеч от Британския музей. През деня човек може да ни намери в самия музей. Тази година нашият мил домакин, собственикът, името му е Уиндигейт, учреди един гъши клуб. Внасяхме всяка седмица по няколко пенса, за да получим за Коледа но една гъска. Плащах си редовно вноските и нататък всичко ви е известно. Много съм ви задължен и за шапката, сър, защото тази шотландска барета не подхожда нито на годините, нито на характера ми — и с комичен и помпозен жест той тържествено ни се поклони и се измъкна навън.

— Толкова за господин Бейкър — каза Холмс, след като затвори вратата след посетителя. — Съвсем сигурно е, че не знае нищо по въпроса. Ти гладен ли си, Уотсън?

— Не особено.

— Тогава ти предлагам да отложим този късен обяд до вечерята и да проследим следите, докато са още горещи.

— Напълно съм съгласен.

Вечерта беше страшно студена и ние облякохме балтони и се увихме с шалчета. Навън звездите светеха със студена светлина на чистото от облаци небе, а дъхът на минувачите излизаше като дим от пистолетни изстрели. Стъпките ни отекваха шумно и със скърцане, докато крачехме забързано през Докторския квартал, по улиците „Уимпол“, „Харли“ и от там по „Уигмор“ към „Оксфорд“. След петнайсет минути стигнахме до квартал Блумсбъри и гостилница „Алфа“, която се оказа малка кръчма на ъгъла на една от улиците, излизащи на „Холбърн“. Холмс отвори вратата към специалния салон и поръча на червендалестия собственик, препасан с бяла престилка, чаша бира.