Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Играта свърши, Райдър — тихо каза Холмс. — Дръжте се, приятелю, защото може да паднете в камината. Уотсън, помогни му да седне на стола. Не му достига решимост, за да извърши хладнокръвно престъпление. Сипи му малко бренди. Така! Доби малко по-човешки вид.

За миг Райдър беше залитнал и едва не падна, но брендито донякъде възвърна руменината на страните му и той седна, втренчил уплашен поглед в обвинителя си.

— Държа в ръцете си почти всички нишки, както и всички възможни доказателства, от които би станало нужда, така че нямате особено много за казване. И все пак онова, което знаете, ще помогне, за да се приключи по-бързо със случая. И така, Райдър, вие сте чули за синия скъпоценен камък на графиня Моркар?

— Катрин Кюзак ми каза за него — отговори той с хриплив глас.

— Аха, прислужницата на миледи. Да, изкушението за бързо забогатяване, за лесно придобиване на богатство ви е изкарало от равновесие, както се е случвало и с далеч по-опитни хора, ала вие не сте изпитвали особени скрупули по отношение на средствата, които сте използвали. Струва ми се, Райдър, че притежавате качества, за да станете доста добър злодей. Знаели сте, че водопроводчикът Хорнър е бил замесен в някакъв подобен случай преди и че подозрението лесно ще падне върху него. И какво? Сътворявате една малка повреда в стаята на миледи заедно със съучастничката си Кюзак и нареждате нещата така, че да повикат точно Хорнър. А после, когато той си е тръгнал, претърсвате кутията за бижута, вдигате тревога и правите необходимото, за да бъде арестуван оня нещастник. След това пък…

Райдър внезапно се хвърли на килима и се вкопчи в коленете на приятеля ми.

— За Бога, имайте милост! — тънко запищя той. — Помислете за баща ми! Помислете за майка ми! Това ще разбие сърцата им. Никога досега не съм правил нищо лошо! И никога вече няма да направя. Кълна се! Кълна се в Библията. О, не ме пращайте в съда! За Бога, недейте!

— Седнете си на стола! — строго му нареди Холмс. — Сега се гърчите от страх и пълзите, а изобщо не помислихте за оня нещастник Хорнър, изправен на подсъдимата скамейка за престъпление, за което не знае нищо.

— Аз ще се махна, господин Холмс. Ще напусна страната, сър. И тогава обвиненията срещу него ще бъдат снети.

— Хм! Ще поговорим за това. А сега нека чуем истината за това, което е станало после. Как се озова камъкът в гъската и как гъската се озова на пазара? Кажете ни истината, защото в нея е едничката ви надежда за спасение.

Райдър облиза пресъхналите си устни.

— Ще ви разкажа всичко — започна той. — Когато арестуваха Хорнър, си помислих, че за мен ще е най-добре веднага да се измъкна с камъка, защото нямах представа, в кой момент на полицаите може да им хрумне да претърсят и мен, и стаята ми. Нямаше място в хотела, където камъкът да бъде укрит на сигурно. Аз излязох навън, уж че съм изпратен по работа, и тръгнах за сестра ми. Тя е омъжена за един човек на име Оукшот и живее на „Брикстън роуд“, където угоява птици за продан. През целия път дотам всеки срещнат ми се виждаше полицай или детектив и макар че беше много студено, плувнах в пот, докато стигна до „Брикстън роуд“. Сестра ми ме попита какво има и защо съм така пребледнял, и аз й казах, че съм разстроен от кражбата на скъпоценния камък в хотела. След това излязох в задния двор и изпуших една лула, чудейки се какво да направя. Имах един приятел на име Модсли, който тръгна по лоши пътища и лежа в затвора „Пентънвил“. От него съм чувал как крадците успяват да се освободят от откраднатото. Сигурен бях, че той няма да ме издаде, защото и аз знаех едно-друго за него, затова реших да ида в Килбърн, където живее, и да споделя тайната си с него. Той щеше да ме научи как да получа пари срещу камъка. Но как да стигна безопасно при него? Всеки миг можеха да ме заловят и да ме претърсят и щяха да намерят камъка в джоба на жилетката ми. Стоях облегнат на оградата и гледах гъските, които се клатушкаха насам-натам в краката ми, когато внезапно ме осени една мисъл. Стори ми се, че мога да надхитря и най-добрия детектив на света. Няколко седмици преди това сестра ми ми беше предложила да си избера една от нейните гъски за коледен подарък, а тя държи на думата си. Ще си взема гъската сега и ще отнеса камъка до Килбърн в нея. В двора имаше един малък навес и аз отведох една от птиците зад него, хубава едра гъска, бяла, с опашка на ивици. Улових я и като отворих насила човката й, натиках камъка дълбоко в гърлото й, докъдето стигаше пръстът ми. Птицата преглътна и аз усетих как камъкът преминава през шията до гушата. Ала пернатата твар през това време пърхаше и се съпротивляваше и сестра ми излезе, за да разбере какво става. Когато се обърнах, за да й отговоря, тварта се изскубна от ръцете ми и хвръкна при останалите. „Какво й правиш, Джем?“ — попита ме сестра ми. „Ами ти нали ми каза, че ще ми дадеш една гъска за Коледа, та сега ги опипвах да видя коя е най-угоена.“ „Ние твоята вече сме я избрали, гъската на Джем й викаме. Ей оная там, едрата. Общо са двайсет и шест на брой, значи една за теб, една за нас и две дузини за продан.“ „Благодаря ти, Маги — казах й аз, — ако нямаш нищо против, предпочитам да взема оная, дето преди малко я бях уловил.“ „Но защо, другата е най-малко кило и половина по-тежка. Специално я угоихме за теб.“ „Нищо. Ще взема тая, и то още сега“ — рекох аз. „Както искаш — рече тя, малко засегната. — И коя точно искаш?“ „Оная бялата, с опашка на ивици, точно в средата.“ „Добре тогава. Загърли я и си я вземи.“ И аз, господин Холмс, взех птицата и я носих през целия път до Килбърн. Разказах на моя приятел какво съм направил, защото на човек като него не бе трудно да разкажеш такова нещо. Той чак се задави от смях, двамата взехме един нож и разпрахме гъската. Сърцето ми се сви, защото от камъка нямаше и следа и аз разбрах, че е станала грешка. Хвърлих птицата, хукнах обратно при сестра ми и влетях в задния двор. Там нямаше нито една гъска. „Къде се дянаха гъските, Маги?“ — завиках аз. „Изпратих ги на търговеца.“ „На кой търговец?“ „На Брекинридж от «Ковънт гардън».“ „Имаше ли и друга гъска с опашка на ивици, като оная, дето избрах?“ „Да, Джем, две бяха с опашки на ивици и дори аз не ги различавах.“ Естествено, всичко ми стана ясно и хукнах презглава към оня търговец Брекинридж, ала той вече беше продал цялата партида на едро и не искаше да ми каже на кого. Тази вечер вие с ушите си чухте как разговаря. Все така викаше. Сестра ми мисли, че съм полудял. Понякога и аз мисля, че е така. Ето че съм опозорен като крадец, без дори да съм се докоснал до богатството, заради което продадох душата си. Господ да ми е на помощ! Господ да ми е на помощ! — и той избухна в несдържани ридания, заровил лице в ръцете си.