Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— В кои по-точно, сър?

— Ами в „Глоуб“, „Стар“, „Пел Мел“, „Сейнт Джеймс газет“, „Ивнинг нюз“, „Стандарт“, „Ехо“ и всички останали, за които се сетите.

— Ясно, сър. А този камък?

— О, да, ще го задържа. Благодаря ви. Освен това, Питърсън, купете и една гъска на връщане и ми я оставете, защото трябва да я дадем на господина в замяна на другата, с която вашето семейство сега се угощава.

Когато портиерът тръгна, Холмс взе камъка и го вдигна на светлината.

— Красива вещ — рече той. — Виж само как просветва и искри. Естествено, той представлява ядрото и центърът на престъплението. Всеки известен камък е такъв. Скъпоценните камъни са дребните уловки на дявола. При по-едрите и по-старите всяка от стените им крие по едно кърваво злодеяние. Този камък е на не повече от двайсет години. Намерен е бил край бреговете на река Атоу в Южен Китай и е забележителен с това, че притежава всички особености на карбункулите, ала на сянка цветът му е син, а не рубиненочервен. Въпреки младостта си вече има зад себе си зловещо минало. Свързан е с две убийства, заливане с киселина, едно самоубийство и няколко грабежа, предизвикани от тези два грама и половина кристализирал въглерод. Кой би си помислил, че една толкова красива играчка може да се превърне в доставчик за бесилката и затвора? Сега ще го заключа в касата си и ще пиша на графинята, че се намира при нас.

— Смяташ ли, че онзи човек, Хорнър, е невинен?

— Не мога да кажа.

— Добре тогава, смяташ ли, че този другият, Хенри Бейкър, има нещо общо с цялата работа?

— Мисля, че е по-вероятно Хенри Бейкър да е абсолютно невинен и да е нямал и представа, че птицата, която е носел, е с много по-голяма стойност, отколкото ако беше от чисто злато. Но това ще уточня с една проста проверка, ако обявата ни даде резултат.

— Значи дотогава не можеш да направиш нищо?

— Не.

— В такъв случай ще продължа визитациите при пациентите си. Но довечера ще се върна в определения от теб час, защото ми се иска да наблюдавам как ще се разплете тази толкова объркана история.

— Ще се радвам да те видя. Аз вечерям в седем. Мисля, че довечера ще ме гощават с горски бекас. В светлината на случващото се напоследък може би трябва да помоля госпожа Хъдсън да огледа гушата му.

Позабавих се при един от пациентите си и вече минаваше шест и половина, когато пак се озовах на улица „Бейкър“. Когато наближих къщата, забелязах висок мъж с шотландска барета и закопчано до врата палто да чака в яркия полукръг, очертан от хвърляната от прозорчето над вратата светлина. Тъкмо когато пристигнах, входната врата се отвори и двамата с непознатия бяхме въведени в жилището на Холмс.