Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Добър вечер. Голям студ, а — рече Холмс.

Продавачът кимна и стрелна приятеля ми с въпросителен поглед.

— Продали сте всички гъски, както виждам — продължи Холмс, сочейки към голите мраморни плочи на тезгяха.

— Ако искате, утре сутринта мога да ви дам петстотин.

— Не ми върши работа.

— Ами ей на оная сергия до газената лампа има останали няколко.

— Да, но на мен ми препоръчаха да купя от вас.

— Кой ви препоръча?

— Съдържателят на „Алфа“.

— А, да, изпратил му бях две дузини.

— Много хубави птици. А вие откъде ги получавате?

За моя изненада въпросът предизвика гневен изблик у продавача.

— Я слушай, господинчо — рече той, вирвайки глава, с ръце на кръста, — ти накъде биеш? Нека си говорим без заобикалки.

— Няма никакви заобикалки. Бих искал да знам кой ви е продал гъските, които сте доставили в гостилница „Алфа“.

— Ами тогава няма да ти кажа. Е, и?

— Не е нещо важно, но не разбирам защо толкова се палите за такава дреболия.

— Паля ли се! И ти щеше така да се подпалиш, ако ти вадеха душата като на мен. Когато дам добра цена за една добра стока, с това за мен сделката трябва да приключи, а вместо това се продължава с „Къде са гъските?“, „На кого продаде гъските?“, „Какво искаш срещу гъските?“ Човек ще рече, че това са единствените гъски на света, като слуша каква врява се вдига покрай тях.

— О, аз нямам нищо общо с хората, които са ви разпитвали — равнодушно рече Холмс. — Ако не искате да ни кажете, басът се разваля, нищо повече. Винаги обаче съм готов да се обзаложа, когато става дума за птици, и давам петарка, че тази птица, която изядох, е гледана на село.

— В такъв случай губиш петте си лири, защото е гледана в града — тросна се продавачът.

— Нищо подобно.

— Така е, ти казвам.

— Аз пък не ви вярвам.

— Ти да не си мислиш, че разбираш от птици повече от мен, дето търгувам с тях още от дете? Казвам ти, че всички птици, дето ги пратих в „Алфа“, са градски.

— Не можете да ме убедите, и толкоз.

— Ловиш ли бас тогава?

— Само ще ви взема парите, защото знам, че съм прав. Ще заложа обаче една златна лира само за да ви дам урок да не се инатите друг път.

Собственикът мрачно се засмя.

— Бил, донеси ми тефтерите — викна той.

Дребното момче отиде и донесе малка тънка книжка и голям мазен тефтер, които разтвори под окачената над тезгяха лампа.

— Ха сега, господин Фукльо — рече продавачът, — аз си мислех, че са ми свършили гъските, но преди да стигна до края, ще се убедиш, че в магазина ми има останала една гъска. Гледаш ли това книжле?

— И?

— Тук е списъкът на хората, от които купувам. Видиш ли? А тук, на тоя лист са селяните и цифрите срещу имената им сочат къде са им сметките в големия тефтер. Гледай сега! Виждаш ли тоя, другия лист с червеното мастило? Това е списъкът на доставчиците ми от града. Погледни сега третото име в него. Прочети ми го на глас.