Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Ти се шегуваш, Холмс.

— Ни най-малко. Но нима е възможно дори сега, когато ти изброявам тези резултати, да не можеш да видиш как съм стигнал до тях?

— Изобщо не се и съмнявам, че съм много глупав човек, ала трябва да призная, че не съм в състояние да следвам мисълта ти. Например как стигаш до дедукцията, че този човек е интелектуалец?

Вместо отговор Холмс нахлупи шапката на главата си. Тя се смъкна над челото му и опря в горната част на носа му.

— Всичко е въпрос на обем — рече той. — Човек с такова голямо количество мозък не може да няма съответните способности.

— Ами упадъкът в материалното му състояние?

— Тази шапка е купена преди три години. Тогава излязоха на мода тези плоски периферии с огънат ръб. Това е шапка от най-добро качество. Погледни панделката от ивеста коприна и чудесната подплата. Ако този човек е могъл да си позволи да си купи такава скъпа шапка преди три години, но след това не си е купил друга, несъмнено е обеднял.

— Е, да, това е съвсем ясно, разбира се. Но как ще обясниш предвидливостта му и нравственото му падение?

Шерлок Холмс се разсмя.

— Ето това е предвидливост — каза той, като постави пръста си на клупа и шайбата на предпазния шнур. — Тези неща никога не се продават заедно с шапката. Щом този човек си ги е поръчал допълнително, това е белег на известна предвидливост, тъй като се е постарал да вземе предпазни мерки срещу вятъра. Но понеже забелязваме, че ластикът се е скъсал, а той не си е направил труда да го смени, става ясно, че понастоящем предвидливостта му е намаляла в сравнение с преди, което е сигурно доказателство за духовен упадък. От друга страна, се е постарал да поприкрие някои от петната по филца, като ги е замаскирал с мастило, което е белег, че не е загубил напълно чувството си за достойнство.

— Твоите аргументи определено звучат правдоподобно.

— За другите неща — че е на средна възраст, че косата му е прошарена, че наскоро се е подстригал и че употребява лимонов крем, може да се заключи от внимателния оглед на долния край на подплатата. С лупата се откриват голям брой косъмчета, явно отрязани от ножицата на бръснаря. Всички те изглеждат лепкави и ясно се долавя мирис на лимонов крем. В прахта, както ще забележиш, има песъчинки, тя не е сивкава като уличната прах, примесена е с мъх и е кафеникава, което е характерно за домашната прах и показва, че шапката през повечето време е висяла окачена в дома му. Следите от влага отвътре пък са решаващо доказателство, че човекът, който я носи, се поти обилно и следователно едва ли е в най-добро физическо състояние.

— А съпругата му… ти каза, че била престанала да го обича.

— Тази шапка не е четкана от доста седмици. Когато забележа, драги ми Уотсън, че по твоята шапка се е събрала прах от една седмица, и когато съпругата ти ти позволи да излизаш навън в такъв вид, със съжаление ще бъда принуден да заключа, че и ти преживяваш нещастието да бъдеш разлюбен от съпругата си.