Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— Омръзнахте ми и ти, и твоите гъски — викаше той, — вървете всички по дяволите! Ако дойдеш пак да ме тормозиш, ще насъскам кучето срещу теб. Доведи ми госпожа Оукшот тука и ще отговоря на въпросите й, но какво общо имаш ти с това? Да не би да съм купил гъските от теб?

— Не, но едната от тях си беше моя — прохленчи човечецът.

— Ами тогава искай си я от госпожа Оукшот.

— Тя ми каза вас да питам.

— Ако щеш, питай и краля на Прусия, мен това хич не ме интересува. Омръзна ми всичко. Махай се от тук! — и той пристъпи заплашително напред, а просителят побърза да се скрие в мрака.

— Може и да си спестим ходенето до „Брикстън роуд“ — прошепна Холмс. — Да видим с какво може да ни е полезен този приятел.

Холмс тръгна с широка крачка през скупчените на групи хора, които се шляеха край премигващите с лампите си сергии, бързо настигна дребния човечец и го потупа по рамото. Човекът подскочи и се обърна и аз успях да забележа в светлината на газения фенер как всичката кръв се дръпва от лицето му.

— Кой сте вие? Какво искате? — запита той с разтреперан глас.

— Моля да ме извините — рече Холмс любезно, — но без да ща, чух въпросите, които преди малко зададохте на продавача. Мисля, че бих могъл да ви помогна.

— Вие ли? Но кой сте вие? Какво може вие да знаете по въпроса?

— Името ми е Шерлок Холмс и работата ми е да знам онова, което другите не знаят.

— Но по този въпрос няма как да знаете нещо…

— Извинете ме, зная всичко по него. Вие се опитвате да намерите следите на едни гъски, които госпожа Оукшот от „Брикстън роуд“ е продала на търговеца Брекинридж, той от своя страна ги е продал на господин Уиндигейт от гостилница „Алфа“, а той пък на членовете на клуба си, един от които е господин Хенри Бейкър.

— О, сър, вие сте точно човекът, когото така искам да срещна — извика дребничкият мъж с протегнати ръце и треперещи пръсти. — Нямам думи да ви обясня колко много ме интересува този въпрос.

Шерлок Холмс махна на един минаващ файтон.

— В такъв случай по-добре е да го обсъдим в една уютна стая вместо посред този брулен от вятъра пазар — рече той. — Но, моля ви, кажете ми, преди да сме продължили, на кого имам удоволствието да предлагам помощта си.

Мъжът се поколеба за миг.

— Наричам се Джон Робинсън — отвърна той, хвърляйки кос поглед встрани.

— Не, не, истинското ви име — ласкаво го прекъсна Холмс. — Боравенето с измислено име е свързано с ред неудобства.

Руменина пропълзя по бледите страни на непознатия.

— Добре де — каза той, — истинското ми име е Джеймс Райдър.

— Точно така. Главен камериер в хотел „Космополитън“. Моля ви, качете се на файтона и след малко ще мога да ви кажа всичко, което ви се иска да научите.