Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

Настъпи продължително мълчание, нарушавано само от неговите тежки въздишки и от бавното и ритмично почукване на пръстите на Шерлок Холмс по ръба на масата. След това приятелят ми се изправи и разтвори широко вратата.

— Махайте се! — рече той.

— Какво, сър? Ох, Господ да ви поживи!

— Не искам да чувам нито дума повече. Махайте се!

Не беше нужно да се казва нищо повече. Последваха втурване навън, тропот на крака по стълбите, тръшване на врата и шум от скърцащи забързани стъпки на улицата.

— В края на краищата, Уотсън — рече Холмс, като се пресегна за глинената си лула, — аз не съм нает от полицията, за да им попълвам пропуските. Ако Хорнър беше застрашен, работата щеше да е съвсем друга, но този няма да се появи да свидетелства против него и делото със сигурност ще бъде прекратено. Предполагам, че по този начин върша закононарушение, но е възможно и да спасявам нечия душа. Тоя приятел повече никога няма да стори никакво зло. Страшно е наплашен. Ако го изпратят сега в затвора, ще остане пандизчия за цял живот. Пък и нали е време за опрощение. Случайността подхвърли пред нас един крайно рядък и необичаен проблем и възнаграждението ни се съдържа в самото му разрешаване. Ако бъдеш така добър да удариш звънеца, докторе, ще можем да се заемем с едно друго разследване, в което пак имаме птица.