Шерлок Холмс (Том 1) [bg]

— О, не, няма никакво престъпление — засмя се Шерлок Холмс. — Просто една от онези чудновати дребни случки, неизбежни, когато на четири милиона човешки създания им се налага да се блъскат едно в друго на площ от няколко квадратни километра. При действията и противодействията на такова гъмжило от хора може да се очаква да се случат всевъзможни комбинации от събития, както и да възникнат доста проблемчета, които да изглеждат странни и необичайни, без да са престъпления. Вече сме били свидетели на подобни неща.

— Дотолкова — съгласих се аз, — че от последните шест случая, с които допълних бележките си, при три изцяло липсва престъпление по смисъла на закона.

— Точно така. Ти намекваш за опита ми да взема обратно документите от Айрини Адлър, за странния случай с госпожица Мери Съдърланд и за приключението на човека с обърнатата устна. Да, не изпитвам никакво съмнение, че настоящият дребен въпрос ще попадне в същата невинна категория. Ти познаваш ли Питърсън, портиера?

— Да.

— Този трофей е негов.

— Искаш да кажеш, че това е неговата шапка?

— Не, не. Той я е намерил. Собственикът е неизвестен. Моля те да погледнеш на нея не като на едно смачкано бомбе, а като на интелектуален проблем. Но най-напред за това, как шапката попадна тук. Тя пристигна сутринта на Коледа в компанията на една чудесна тлъста гъска, която, не се и съмнявам, в момента се допича в печката на Питърсън. Такива са фактите. Към четири часа в коледната нощ Питърсън, който, както знаеш, е съвсем почтен човек, се връщал от малко празненство към дома си по „Тотнъм корт роуд“. По някое време зърнал отпред в светлината на газовия фенер някакъв доста висок мъж, който крачел, леко олюлявайки се, и носел една бяла гъска, метната на рамо. Когато стигнал до ъгъла на улица „Гудж“, между непознатия и една тайфа нехранимайковци избухнала кавга. Един от негодниците го блъснал и съборил шапката му, при което мъжът вдигнал бастуна си да се защити, но когато замахнал над главата си, строшил витрината на магазина зад себе си. Питърсън се бил втурнал напред, за да защити непознатия от нападателите, но мъжът, уплашен, че е счупил витрината, и виждайки човек в униформа и с вид на служебно лице да тича към него, захвърлил гъската, плюл си на петите и изчезнал в лабиринта от улички, които започват в края на „Тотнъм корт роуд“. При появата на Питърсън хулиганите също побягнали, тъй че той останал сам като победител на полесражението и във владение на бойните трофеи: тази смачкана шапка и една съвършено невинна коледна гъска.