![Господарят на дъжда [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/7/gospodaryat-na-dzhda-bg-download.jpg)
Господарят на дъжда [bg]
- Автор: Bradby Tom
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:
— Страхувах се.
— Да, но си погледнала.
— Имаше много числа… всичко на китайски…
— Ти обаче ги прочете.
— Не, аз…
— Познавам по очите ти.
Тя отново сведе поглед.
— Видяла си нещо важно. — Фийлд пристъпи към нея. — Знаела си какво да търсиш.
Наташа мълчеше.
Той се намръщи:
— Той знае ли, че си видяла книгата? Нарочно ли я е оставил?
— Това е личният му кабинет. Записва толкова много неща. Денем и нощем. Не очаква, че някой ще се опита да го шпионира.
— Видяла си онова, което и Лена е знаела. Тя ти е казала. Били сте като сестри.
Изражението й беше враждебно, очите й блестяха гневно, тя стискаше устни. Притисна ръце до гърдите си.
— Заради теб пак ме е страх.
— Не съм виновен аз. Страх те е заради самата себе си. С Лена сте били като сестри, Наташа. Как се почувства, когато я намери? Живяла е като сестра ти и е свършила като нея. — Той повдигна брадичката й и я принуди да го погледне в очите. — Наталия Симоновна е сестра ти, Наташа. Видях гроба й. А също и този на баща ти.
Очите й се изпълниха с болка, но гневът продължаваше да го изгаря.
— През цялото време се опитвам да открия истината, а ти си ме въртяла на пръста си… — Фийлд я стисна по-силно за ръката. — Ако баща ти е починал в Русия или на кораба, как се е озовал погребан тук?
— Какво те интересува?
— Затова си свалила снимката на Наталия, нали? Опасявала си се, че ще я позная. — Той пусна ръката й. — Знаеш ли как се почувствах, когато видях снимката на трупа й? Мили боже, помислих си, че си ти…
Фийлд се отдалечи до прозореца и отново се обърна към нея:
— За какви цели ме използваш?
Тя се втренчи в него:
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да разбера за какво си ме използвала. Кажи ми каква роля играя аз в плана ти.
— Не те разбирам.
— Не е възможно да изпитваш любов към мен, нали? — Той разпери ръце. — Надали го правиш и заради секса. Почувства ли изобщо нещо, когато беше с мен? Или си толкова умела измамница, че…
— Спри, Ричард.
— Да спра ли? — Пристъпи към нея. — Да спра?
— Защо си толкова…
— Била ти е сестра! За такъв ли глупак ме мислиш? — Приближи лице до нейното. — За такъв ли ме смяташ? — Очите му се наляха със сълзи. — Ана-Наталия Медведева. Защо смени името си? Заради срама ли, Наташа? Погребана е в Малката Русия до генерал Фьодор Медведев, обичан баща на Наташа-Олга Медведева.
— Моля те, спри, Ричард.
— Това ти причинява болка, нали? Боли ли те?
— Стига.
— Била ти е сестра.
— Моля те!
— Сестра ти, по дяволите!
— Знаех, че ще откриеш.
— Нима? — Фийлд си пое дълбоко въздух. — Аз съм полицай, за бога! Разбира се, че ще открия. Понякога се случва дори в Шанхай. Къде е живяла? На кой номер на улица „Жофр“?
— Не мога да ти кажа.
— На кой номер?
— Седемдесет и три. На партера…
— С кого излизаше?
— Не знам.
— Били сте сестри.
— Не сме говорили.
— Ами Лена?
— Не знам. — Наташа тръсна глава. — Просто не знам. Въпросът беше деликатен, затова не го обсъждахме. Опасно е да знаеш такива неща.
— Лена обаче ти е казала за доставките.
Тя не отговори.
— Ами аз, Наташа? Къде е моето място? Можеш ли поне това да ми кажеш?
— Не мога.
— Този човек или е убил сестра ти, или е свързан с убиеца, а ти продължаваш да го посещаваш в дома му и да се събличаш…
— Стига!
Очите й яростно заблестяха.
— Видя ли трупа на Наталия? Видя ли какво й е сторил? Снимката е в бюрото ми, ако се интересуваш…
Тя се хвърли върху него, замахна към очите му. Одра бузата му и той инстинктивно я ритна в глезените. Паднаха заедно. Фийлд затисна ръцете и краката й. Тя го заплю, лицето й бе изкривено от гняв.
— Харесва ли ти? Харесва ли ти да те боли?
Фийлд се изправи.
— И ти си като останалите — проплака тя; стана и се отдръпна в другия край на стаята. — Мислиш, че си различен, но си същият.
— Ти ме излъга — прошепна той.
— Не можех да ти кажа истината.
Фийлд докосна бузата си.
— Не те разбирам…
— Тя го правеше, за да не го правя аз. Така се препитавахме. Това ли искаш да чуеш? Тя беше проститутка. Курва. Благодарение на това оцелявахме. Благодарение на нея не се налагаше да върша това, което правя сега. Мислиш ли, че щях да ходя там, ако имах друг избор? Мислиш ли, че не съм мечтала да се измъкна?