Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

Пресече улицата и закрачи под дърветата покрай пристана, загледа се в лодките и корабите в мътните води на реката. Мина покрай едно корабче, което тъкмо разтоварваха, беше малко, следователно идваше от вътрешността на страната. Моряците и докерите крещяха, бяха голи до кръста и телата им блестяха от пот. Фийлд си сложи шапката и примижа под яркото слънце. Не носеше сако и кобурът му се виждаше, затова минувачите го заглеждаха любопитно. Морският бриз отвяваше дима от фабриките към сушата и въздухът бе сравнително свеж, усещаше се само миризма на риба.

Фийлд стигна обществения парк пред британското консулство и седна на една пейка с лице към слънцето.

Пред него две европейски деца — момче и момиче — хранеха птиците между няколко дървени сандъчета за цветя и триъгълни лехи с ниска желязна ограда. Бавачката им стоеше отстрани с пликче семена в ръка. Когато се наиграха, тя извади метална бутилка от синята си чантичка и им наля вода в зелена чаша. Младият мъж се радваше, че на китайците беше забранено да влизат в парка. Това бе спокойно кътче в големия град. Той стана и се върна на Митницата. Погледна часовника на куличката и установи, че е почти два.

Пендълби седеше зад бюрото си и дори не го удостои с поглед. Фийлд отново се зае с архива и скоро се вглъби в работата.

Продължиха без почивка. Седяха като прилежни ученици. Фийлд често бършеше лицето си с ръка и отново забиваше пръст в страницата. Скоро пръстът му почерня и се наложи да го държи на сантиметър над хартията. Често усещаше, че се е разсеял, и се връщаше в началото на листа. Така при първото преглеждане пропусна имената, но втория път ги видя. Може би бе твърде съсредоточен в търсенето на Симоновна и Игнатиева.

Загледа се в листа. Там пишеше: „21 януари. Медведев, ген. Фьодор. От Казан през Владивосток. Вр. адрес: ул. «Жофр» 71, хотел «Маргарита»“. Главата му запулсира.

„Медведева, Ана-Наталия. Виж по-горе. Медведева, Наташа-Олга, виж по-горе.“

Почувства се така, сякаш му бяха зашлевили плесница. Наташа бе пристигнала с баща си през 1922 година. Той не беше починал на кораба и не беше погребан в Харбин.

Фийлд се обърна:

— Пендълби?

Чиновникът се сепна и вдигна глава.

— Руснаците са длъжни да уведомяват службата за всяка смяна на адреса си, но това е до изтичането на определен срок, нали?

— Три години.

— Значи след три години, ако междувременно не са ви уведомили за нов адрес, идват да потвърдят стария и това е, повече не са длъжни да се отчитат.

— Да.

— Значи, ако намеря датата на нечие пристигане, после взема ведомостта от три години след това и проверя назад, би трябвало да попадна на последната смяна на адреса.

— Теоретично да. Намери ли нещо?

— Не което търсех, но друга информация, която също е важна.

Пендълби беше разочарован. Фийлд отново се зае с ведомостта. Взе книгата от три години след идването на Наташа и започна да преглежда назад. След двайсетина минути се изправи и каза:

— Скоро се връщам.

— След малко трябва да затваряме.

— Утре тогава.

Емиграционната служба затваряше. Един чиновник чакаше на входа, за да заключи, след като последните служители си тръгнат. Фийлд излезе. Навън бе станало малко по-прохладно. Качи се в една рикша и нареди:

— Улица „Жофр“. Руската църква.

Когато влезе в гробището, вече се смрачаваше, над хоризонта имаше яркочервено петно. Фийлд заоглежда гробовете, като започна от най-близките до църквата. Налагаше се да се навежда все повече и повече, за да чете надписите. Когато намери каквото търсеше, почти се беше стъмнило. Той застана неподвижно. Двата гроба бяха близо един до друг. Надписите бяха на руски, но Фийлд успя да прочете името и датата на първата плоча:

Генерал Фьодор Медведев

01.04.1871 — 07.06.1923

Втората беше по-нова, все още без мъх и ярки златни букви:

Ана-Наталия Медведева

01.07.1896 — 01.05.1926

Фийлд не разбра останалото от надписите, но и на двете плочи различи едно друго име: Наташа-Олга Медведева.

Той клекна. Остана втренчен в гробовете, докато коленете и бедрата го заболяха. Накрая се изправи и запали цигара в мрака.

Не беше предполагал, че бащата на Наташа е бил генерал. Беше си представял старец с избеляла униформа, който се опитва да запази достойнството си в един жесток град.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?