Господарят на дъжда [bg]

Автор: Bradby Tom
Год: 2004
Язык: болгарский
Год: Ера
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Господарят на дъжда [bg]». Краткое содержание книги:

Шанхай, 1926 година. Град на корумпирани британски чиновници, американски контрабандисти на оръжие, на руски принцеси и китайски гангстери. Град, в който хероинът се доставя от врата до врата и човешките съдби са стока за продан. Екзотично, покварено и пулсиращо от живот място, където всичко е възможно. За Ричард Фийлд този нов свят е шанс да избяга от миналото. Веднага след назначението си, полицаят е въвлечен в зловеща мистерия. Лена Орлов е млада руска емигрантка, намерена зверски убита. Взирайки се в дълбоките, мрачни тайни, отвъд блясъка на града, Фийлд открива друг свят. В него всичко има цена и човешкият живот е просто разменна монета. Тук най-низките човешки страсти са обсебващи, а животът е опасно удоволствие. Може би ключът към тайната е Наташа Медведев, съседка на убитата Лена? Но как Фийлд да се довери на жена, която се бори единствено да оцелее? И как да се влюби, когато следите сочат, че самата Наташа ще е следващата жертва? С „Господарят на дъжда“ преживяваме покварата и очарованието на големия град в най-реалните им измерения. Никой досега не е успял да опише Шанхай така — в целия му омърсен разкош. Според китайската митология за всичко в „другия свят“ си има служби или министерства. Най-важното от тях е Министерството на бурите и мълниите, управлявано от Господаря на дъжда. В убийствената лятна жега на Шанхай Господарят на дъжда стои над тъмните облаци в небето и управлява съдбините на града. Дъждът е в неговата власт и така той определя плодородието на земята и добруването на хората. Той е всемогъщ и капризен благодетел — или мъчител.

Перейти на страницу:

След десет крачки се обърна, искаше му се това да е било просто едно изпитание за любовта му и тя да го е последвала.

Вратата едва се виждаше в мъглата, но на прага не стоеше никой.

40.

Къщата на „Жофр“ 73 бе грозна триетажна постройка, близо до началото на китайския град, нарочно лишена от пищната украса, характерна за повечето сгради в Концесията. Капризи забеляза драскотините по лицето на Фийлд, но нищо не каза. Фийлд не беше на себе си, не можеше да прогони образите на Лу и Наташа от съзнанието си.

Беше прекарал безсънна нощ. През повечето време скита из пустите улици.

Двата партерни апартамента имаха малки дворчета с желязна ограда. И в двете бе простряно пране. Наталия бе живяла в апартамент 1А и сегашната му обитателка също приличаше на проститутка — силно гримирана, с високи кожени ботуши и стегната блуза. Наближаваше петдесетте и при вида й на Фийлд започна да му се повдига. Когато ги видя, затръшна вратата пред лицата им.

— Днес пак не си разговорлив, полярна мечко — отбеляза Капризи. — Все пак се радвам, че ми се обади.

Фийлд не отговори. Не знаеше дали не е сгрешил, като даде на Капризи адреса на Наталия Симоновна. Още не му беше казал, че двете с Наташа са сестри.

— Добре се справи, полярна мечко.

В съседния апартамент живееше възрастна двойка с фамилия Шмид. Те казаха, че са познавали Наталия, и ги поканиха да влязат.

Холът бе по-малък, отколкото очакваше Фийлд, и с нищо не показваше, че се намират в Шанхай. Въпреки че отказаха, госпожа Шмид им сервира шоколадова торта и кафе и докато я слушаха (беше доста приказлива, а явно не приемаха много гости), Фийлд спря поглед върху една снимка на младеж с униформа.

— Синът ни — заяви гордо господин Шмид.

— Ото — добави жена му и подаде на двамата полицаи чинийки с по едно голямо парче торта. — Месар е.

Говореха с изразен немски акцент и госпожа Шмид изрече последните думи без ни най-малка ирония.

— Синът ви е месар? — попита Капризи.

— Ханс държеше месарницата, когато се оженихме, и сега синът ни я пое.

— Участвал ли е във войната? — поинтересува се Фийлд.

Тя го изгледа, сякаш търсеше следи от враждебност в очите му.

— Той поиска. За родината.

— Приехме го с разбиране — добави Ханс, но по изражението му личеше, че още не могат да го преживеят.

Старият немец бе дребен и лъчезарен човек, с дълъг нос и с овално, почти голо теме. Жена му беше закръглена, спретната, с чисти дрехи и държеше скромно ръце в скута си. Живееха бедно, но достойно, помисли си Фийлд.

— Наталия… — започна Капризи.

— Приятели ли сте? — попита госпожа Шмид.

— В известен смисъл.

Тя се наведе и прошепна съзаклятнически:

— Не се тревожете. Полицаи сте, личи ви отдалеч, но ние няма да кажем на… — Погледна игриво съпруга си и отново се обърна към американеца — … на френската полиция.

— Да, полицаи сме. — Капризи се изкашля. — Познавахте ли я?

— Разбира се! Нали бяхме съседи. Знам, че в големия град хората не си говорят много… но ние сме от едно малко баварско градче… и не сме свикнали така. — Тя отново погледна съпруга си. — Толкова отдавна живеем тук.

— Значи я познавахте добре, така ли?

— Понякога се грижехме за котката й. И за момченцето й, разбира се.

Госпожа Шмид тъжно поклати глава.

— Момченце ли?

— Да, Алексей.

— На колко години е?

— Момченце ли? — повтори Фийлд, сякаш още не можеше да схване.

— Да, Алексей се казва. На шест годинки.

— Имала е син?

— Да.

— Наталия Симоновна е имала син?

— Да.

— Той е бил неин син?

— Я, я, разбира се.

— Наталия Симоновна е имала син?

Всички вече го гледаха с интерес.

— Какво стана с него? — добави бързо Фийлд.

Семейство Шмид го изгледаха, сякаш беше идиот.

— Изпратиха го в сиропиталището, разбира се. — Госпожа Шмид погледна съпруга си. — Какво можехме да направим? Не можехме да го гледаме. Нали, Ханс?

— Не.

— Къде другаде можехме да го изпратим?

Фийлд бе отчаян.

— Момченцето, Алексей, е в сиропиталище?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?