Господарят на дъжда [bg]

— Търсил си ме — каза Фийлд.

— Да, къде си?

— В емиграционната служба.

— Адресите ли търсиш?

— Да.

— Добре, продължавай. Маклауд изтегли момчетата от Концесията. Започнали са да ги следят.

— Кой?

— Французите.

Фийлд нищо не каза.

— Слушаш ли, полярна мечко?

— Да.

— Много си мълчалив.

— Нима?

— Добре ли си?

— Да, отлично.

— Обади ми се, когато се върнеш в управлението.

— Добре.

— Полярна мечко…

— Да.

— Внимавай с тази жена.

— Коя жена?

— Знаеш за кого говоря.

Гневът на младия мъж се засили.

— Снощи сте били заедно, затова не ме будалкай, че не знаеш за какво става дума.

Сърцето на Фийлд затуптя по-силно.

— Откъде знаеш?

— Имам си информатори.

— Забелязах.

— Какво означава това?

— Странно как врагът винаги научава намеренията ни.

Отново настъпи мълчание.

— Какво намекваш, полярна мечко?

— Нищо.

— Напротив. Вразуми се. Знам къде си бил, защото го предвиждах. Това е невъзможна връзка, Фийлд, повярвай ми. И е опасна и за двама ви. — Капризи издиша шумно. — Ако не ми вярваш, нищо не мога да направя.

— Тогава не прави нищо.

— Тук човек не може да прави каквото иска, Фийлд.

— Казаха ми.

— Кой?

— Няма значение.

— Ако тя му е вярна, значи те манипулира. Ако е решила да се позабавлява или наистина те обича, играете опасна игра.

Фийлд въздъхна тихо.

— Ти си свободен, Фийлд, но тя не е. Като се свързваш с тази жена, попадаш под неговото влияние. Той не позволява на робините си да се измъкнат или да правят каквото си искат. Дори да не му е наложница, тя не може да напусне града, ако той не й разреши. Моля те, кажи ми, че разбираш.

— Много добре те разбирам.

— Тук човешкият живот не струва нищо, Фийлд. Ако го ядосаш или го посрамиш, ще нареди да те убият и окото му няма да мигне. Ще причиниш своята и нейната смърт и смъртта на всички, които са ви близки.

— Дочуване.

Младият мъж затвори телефона, без да даде на Капризи възможност да добави друго. Бюрото пред него бе грижливо подредено, имаше две телени панерчета за входяща и изходяща поща, чаша с писалки и телбод.

Той се върна в архива. Още беше на втората половина на 1921 година: „21 ноември. Иванов, д-р Олег. Смяна на адреса: бул. «Дьо репюблик» 21. Магазин на «Жофр» 78а“. На този ред някой чиновник бе допълнил: „Информацията е предадена на С1 по искане на отдела.“ Фийлд отново погледна името. Никога не беше чувал за Олег Иванов.

Продължи около половин час. Често се разсейваше и накрая главата му забуча от безбройните имена. Слезе във все още пълния салон на емиграционната служба и излезе на „Бънд“.