Господарят на дъжда [bg]

— Не, ти не разбираш. За мен всичко се промени. Сякаш съм се събудил в съвсем различен свят. Назад всичко е пусто, а пред себе си виждам безкрайни възможности. С теб… Без теб няма нищо.

— Вече няма нищо. Не можеш да промениш положението. Трябва… трябва да го приемеш.

— Кое беше онова момченце, Наташа?

— Не е важно. Не е мое.

— Няма да се откажа.

Тя го погледна, но Фийлд не можа да разбере какво вижда в очите й: мъка, гняв или страх. Те бяха като прозорци на една изгубена душа.

— Ричард, заради теб поех рискове, на които не биваше да се излагам…

— Не мога да приема, че няма път за бягство, и няма да се откажа, докато не те убедя, че има.

Тя въздъхна и наведе глава. После се обърна към него. Сякаш се беше превърнала в друга жена.

— Добре тогава. Ще ти разкажа цялата истина. Защо според теб ходя при Лу?

— Не ми причинявай това.

— Ходя при него, защото съм курва. Не ми е приятно, когато ме опипва, Ричард, не, не изпитвам удоволствие. Не е както с теб. Но какво можеш да ми дадеш ти? Аз имах дом. Имах семейство, но къде са сега? Нямам си никого. Затова ходя на улица „Вагнер“, събличам се пред него и…

— Стига.

— Не искаш ли да чуеш истината?

— Пак лъжеш.

— Казвам ти истината, Ричард, трябва да я знаеш. Принуди ме да ти я кажа. Ти беше едно мимолетно удоволствие. Едно красиво момче, наивно, глупавичко, може би храбро, но това не променя действителността. Ходя при Лу, за да мога да оцелея. Огледай се. Как иначе една бедна рускиня би могла да си позволи всичко това?

— Това е лъжа.

Изражението й бе непроницаемо.

— Какво ти става, Ричард?

— Аз знам истината. Чувствам я тук.

Той докосна гърдите си.

— Чувстваш я, значи това трябва да е истината, така ли? Само че грешиш. Искаш ли да ти кажа истината? Искаш ли да ти кажа как обожавам властта? Ти ме видя в нощния клуб, знаеш как е.

— Видях страх в очите ти, не власт.

— Искаш ли да знаеш какво удоволствие изпитвам, когато ме опипва и виждам каква власт имам над него? Искаш ли да видиш похотта в очите му, да научиш фантазиите му за онова, което иска да прави с мен?

— Стига.

— Искаш ли да ти кажа какво удоволствие изпитвам, когато посяга…

— Стига!

Хвърли се върху нея, сграбчи я за раменете и я разтърси. Изправи се и вдигна юмрук.

Тя го погледна и устните й се разкривиха в злобна усмивка.

— Давай, Ричард, удари ме. Това ли искаш, да ми причиниш болка, това ли? Хайде, бъди мъж…

Фийлд се обърна и излезе, като затръшна вратата след себе си. Затича се по стълбите, тропайки с все сила, сякаш искаше да смачка дебелите пръсти на Лу. Представяше си ги как бавно пълзят по нежната кожа на гърдите й, как безжалостно се промъкват към кичура тъмни косми между бедрата й.

Изскочи на улицата и се преви на две, за да си поеме дъх. Беше се спуснала гъста мъгла и наблизо иззвъня трамвай, невидим в полумрака. Фийлд пъхна ръце дълбоко в джобовете си и закрачи по улицата.