Игра на милиарди [bg]

— Какво означава това?

— Знаеш какво.

— Не, не знам. Както и ти.

— Глупости. Ще разбереш, когато прослушаш записа. Ще се обадя на един мой приятел в Петицата и ще му разкажа какво се случи. Не искам да влизам в затвора през следващата седмица.

Може би ще се наложи да запознаеш директора. Предполагам, че лайната ще ни залеят съвсем скоро.

— Алекс…

— Изслушай записа. — Затвори телефона, преди Маквей да й се развика. Чувстваше се замаяна и започна да крачи напред-назад, докато кръвта не се завърна в главата й. Сътресението беше по-лошо, отколкото предполагаше. Надяваше се Маквей да види нещата през нейните очи и да действа според инстинктите си, а не според правилата.

Обади се на колегата си в МИ-5 и му разказа за посещението си в ГРААЛ и разпита на Джеймс Солт. Мъжът й каза да закара колата на майора до адрес на Кенсингтън, недалеч от централата на Петицата до река Темза.

— Ами Скотланд Ярд? — попита агентката на ФБР.

— Кой? Размърдай се.

Алекс се огледа наоколо. Забеляза една двойка, която се разхождаше под дърветата на петдесетина метра от нея. Огледа се във всички посоки. Нямаше никой друг наблизо.

Труповете бяха тежки и трудни за преместване. Вложи цялата си сила, за да избута Солт на пътническото място. Когато се намести зад волана, забеляза, че дрехите й са изцапани с кръвта на мъжа. Закопча сакото и вдигна яката си, за да прикрие колкото може повече.

Запали двигателя, завъртя колата на сто и осемдесет градуса и напусна паркинга.

Маквей й се обади пет минути по-късно.

— Не си се обаждала в ГРААЛ отново, нали?

Гневът беше изчезнал от гласа й. Говореше Маквей, която обичаше да действа. Алекс беше помилвана от началничката си.

— Крис Рийс-Джоунс се обади на Солт преди няколко минути, но аз не отговорих. Изслушах записа на гласовата поща. Очевидно има намерение да се срещне с адвокатите на компанията, за да признае участието си, преди нещата да се раздухат.

— Добре. Говорих с Петицата. Обещаха да отнесат доказателствата ти до мировия съдия. Предвид случилото се на наша територия и случилото се там, едва ли ще срещнат затруднения с вземането на заповед за претърсването на офисите на ГРААЛ и дома на Солт.

— Чудесно — отвърна Алекс. Британците не си губеха времето, щом ставаше въпрос за осуетяване на терористични атаки. Ако трябваше да отрежат някой ъгъл, нямаше да се подвоумят да го направят. По-късно щяха да го залепят, ако се наложеше.

— Измъкваме директора от сутрешната му среща в Капитолия, за да се заеме с това — продължи Маквей. — Ясно е, че ще се наложи да се срещне с британския министър-председател. Това означава, че трябва да уведомим и президента. Наистина успя да поставиш специалната връзка между нашите страни на изпитание.

— Джан, имам нужда от услуга. Относно южноафриканския имейл адрес. Солт се е обаждал на човек на име Скинър, който е с южноафрикански номер, веднага след като говори с ГРААЛ. — Алекс продиктува номера. — Дай го на момчетата в техническия отдел. Да видим дали ще успеят да засекат местоположението на господин Скинър. Ако предчувствието ми не ме лъже, този човек е част от всичко.