Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Накрая уведомяваше Шанън, че е отседнал в хотел „Паласио“ в Малага и очаква ирландецът да му се обади, за да му каже кога ще дойде да види кораба.
Корабът се казваше „Албатрос“.
Шанън позвъни в „Бритиш Еъруейз“ и си резервира двупосочен билет за полета до Малага в понеделник сутринта. Остави отворена датата за завръщане. Таксата за обратния път щеше да плати в брой на летището. После изпрати телеграма на Семлер, с която му съобщаваше часа на пристигането си и номера на полета.
Същия следобед Ейдийн намери телеграмата в пощенската кутия и позвъни на Шанън. Срещнаха се в апартамента в ранните вечерни часове. Шанън представи на Ендийн своя трети поред текущ доклад и финансов отчет за разходите.
— Ще трябва да ми прехвърлите още пари, ако искате да придвижим нещата напред през следващата седмица — каза наемникът. — Наближават най-големите разплащания — за оръжието и за кораба.
— Каква сума ви е необходима?
Шанън започна да изброява:
— Две хиляди за заплати, четири хиляди за лодки и двигатели, четири хиляди за автомати и над десет хиляди за патрони. Това прави двайсет хиляди. По-добре ми отпуснете трийсет, за да не ви търся отново другата седмица.
Ендийн поклати глава.
— Ще ви отпусна двайсет хиляди — каза той. — Винаги можете да ми се обадите, ако не ви стигнат. Между другото, ще ми се вече да видя в наличност тези стоки. За един месец похарчихте 50 000 лири.
— Няма как да ги видите — каза Шанън. — Още нищо не е купено. Нито мунициите, нито лодките и двигателите, нито минохвъргачките и базуките, нито автоматите. Тези сделки се извършват с авансови плащания в брой. Вече обясних това в първия си доклад до вашите съдружници.
Ендийн го изгледа смразяващо.
— Лошо ви се пише, ако тези пари отидат на вятъра — изстреля той.
Шанън присви очи и се вторачи в него.
— Не ме заплашвайте, Харис. Много хора са се опитвали и им е струвало доста скъпо. Между другото, кога ще получа парите за кораба?
Ендийн стана.
— Уведомете ме за името на кораба и от кого го купувате. Ще ви прехвърля сумата направо от моята швейцарска сметка.
— Както заповядате — каза Шанън.
Той вечеря сам и си легна рано. Неделята му оставаше свободна, но разбра, че Джули Мансън е заминала за къщата на родителите си в Глостършър. Преди да заспи, Шанън потъна в мислите си. Съставяше план за предстоящите седмици и се опитваше да си представи визуално атаката срещу двореца на зангарийския президент.
Неделното утро отиваше към средата си, когато Джули Мансън реши да позвъни в апартамента на новия си любовник и да провери дали си е вкъщи. Навън пролетният дъжд спускаше плътна пелена пред прозорците на глостършърската къща. Преди да дойде тук, Джули се надяваше, че ще може да оседлае красивия кон, който преди месец й подари баща й. Представяше си как препуска с него из парка на семейното имение. Но дъждът направи ездата немислима. Джули остана заточена вътре и трябваше да обикаля из старата къща, да слуша приказките на майка си за благотворителни базари и домове за сираци и да гледа през прозореца как дъждът се сипе над градината.
Баща й работеше в кабинета си, но преди няколко минути тя го видя да отива към конюшните да каже нещо на шофьора. Тъй като майка й беше близо до телефона в коридора, тя реши да използва деривата в кабинета.
Джули влезе в празната стая и вдигна слушалката на телефона до бюрото. В този момент погледът й се спря върху разхвърляните по плота листове хартия. Върху тях имаше една-единствена папка. Тя прочете заглавието и небрежно я отвори да види първата страница. На тази страница прочете едно име, което смрази кръвта й. Телефонът упорито продължаваше да писука в ухото й. Името беше Шанън.
Като всички малки момичета, и Джули я бяха спохождали разни фантазии. Както си лежеше примерно сред мрака на пансиона, тя се виждаше като героиня, която минава през опасности и премеждия, за да спаси любимия от ужасна участ и да завоюва неговата вечна и вярна любов. Но за разлика от другите момичета Джули така и не успя да порасне. Шанън твърде настойчиво я разпитваше за баща й и тя се бе вживяла в ролята на агент, който действа в името на любовта. Проблемът беше, че нещата, които знаеше за баща си, бяха или интимни (образът на любимото татенце), или съвсем безинтересни. От работата му нямаше никаква представа. И ето че сега, в това дъждовно неделно утро, съдбата й предлагаше шанс.
Джули прокара поглед по листа, но не разбра нищо. Редяха се цифри и сметки, отново се споменаваше името Шанън, имената на няколко банки и някакъв човек на име Кларънс. Не можа да стигне по-нататък. Някой натисна бравата на вратата.