Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Веднага заваляха оплаквания. В новите килии нямаше прозорци — значи никога нямаше да има дневна светлина или чист въздух. В килиите настаняваха по двама затворници, а вътре изобщо нямаше място за двама. Твърдите и неудобни бетонни легла бяха едва на петдесет сантиметра едно от друго. Тоалетната чиния, комбинирана с умивалник и отлята от монолитна неръждаема стомана, беше монтирана между леглата, така че всяко облекчаване беше събитие, в което участваха и двамата съкилийници. Освен това помещенията бяха проектирани по такъв начин, че да възпрепятстват разговорите между затворниците — най-често единственото, което им помагаше да оцелеят. Крило „Д“ беше направено така, че не само да нямат контакт с надзирателите, но и помежду си. Храната беше още по-ужасна, отколкото преди. Дворът, тази свещена земя в стария затвор, тук представляваше бетонна кутия, по-малка от игрище за тенис. Стените бяха високи шест метра, а отгоре имаше плътна решетка, която спираше слънчевата светлина. Беше невъзможно да се види нещо живо, дори трева.

Току-що отлетият бетон беше без изолационно покритие, без боя. От него постоянно се вдигаше фин прах, който се събираше в ъглите на килиите, полепваше по стените, падаше по пода, носеше се във въздуха и, разбира се, влизаше в дробовете на затворниците. След посещенията си в затвора адвокатите често кашляха и прегракваха.

Модерната система за вентилация беше от „затворен тип“, което означаваше, че никъде отвън не влиза въздух. Това се търпеше, стига да не спреше електричеството, което често се случваше, докато оправят инсталацията.