Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Проверката на системите приключи — докладва отсечено Бокамба от креслото си зад Куин.
— Прието — рече Куин, докато се нагласяваше в седалката. Очакваше, че всеки миг ще дадат сигнал за стартиране.
Ако, разбира се, имаше с кого да се бият. Зхиррзхианците разполагаха с половинчасова преднина и спокойно биха могли да довършат пъкленото си дело още преди пристигането им.
В този момент пред очите му трепна ново изображение, предавано чрез майндлинк и насложено върху обгорената стартова тръба зад прозрачния купол на корвина. Изображение, което, изглежда, се подаваше от външните камери на „Трафалгар“.
Наистина имаше с кого да се бият.
— Засякох пет зхиррзхиански кораба — обади се Бокамба. — Не, вече са десет, други пет се приближават откъм пределите на системата. Векторите им сочат към нас — вероятно снижават скорост.
— Някой тук здравата им се е опънал — подметна Куин, докато изтегляше векторната карта и идентификационната програма. Малките кораби, които щъкаха около зхиррзхианските бойни кораби — и биваха възпламенявани методично — се оказаха йикромански товарни съдове, пътнически совалки, астероидни рудокопачи и конструирани при нулева гравитация дреднаути. Храбри, глупави или доведени до отчаяние, йикроманците се хвърляха безогледно срещу косящия огън на завоевателите.
И нищо чудно, че губеха сражението.
— Започва се, копърхед — разнесе се гласът на Швайгофър в ухото на Куин. — Преминете на режим Х и стартирайте, когато сте готови. Желая ви успех.
Последните думи на Швайгофър бяха погълнати от шума на ревящи двигатели от съседните стартови тръби. Куин се облегна назад и включи своя двигател, присъединявайки се към общата треска. Корвинът подскочи напред като изгладнял хищник и ускорението притисна Куин назад в противонатоварващите възглавници, докато изтребителят се плъзгаше по свръхпроводимите магнитни водачи на тръбата.
— Маестро? — чу той през шума гласа на Бокамба. — Наредиха ни да преминем в режим Х.
Режим Х: пълна мисловна връзка между копърхед и техните изтребители. Моментът, от който Куин се боеше от самото начало.
— Маестро? — обади се отново Бокамба.
— Чувам те — извика му Куин. — Ей сега.
В този миг корвинът изскочи от тръбата и започна да се отдалечава с бясна скорост от „Трафалгар“. Зад него се разпръснаха и останалите корвини. Най-страховитата сила, която Общността бе съумяла да събере, заемаше позиции.
Дошло бе време тези воини да покажат на какво са способни. Куин си пое дъх и включи своя майндлинк на режим Х.
И изведнъж цялата вселена около него се промени.
Зрението му достигна обхват от 360 градуса и само кинетичният усет и опитът му подсказваха къде е напред. Тъмните приглушени полутонове на сцената пред него се превърнаха в истинска палитра от вибриращи цветове, корабите в обсега на оръжията му бяха оцветени в яркочервено, а тези отвъд него — в жълто, зелено и синьо за най-далечните.
Промени се и слухът му — гласовете на другите копърхед и командите вече не звучаха в ушите му, а се оформяха направо в главата му. Векторната карта, която бе повикал малко по-рано на екрана, се превърна в звуков сигнал, съставен от писукания и мелодични тонове, които го снабдяваха с пълна информация за всички кораби край него, както и за посоката на техните вектори спрямо неговия.
Беше се променил и той самият. Вече не беше Адам Куин, копърхед, пилотиращ тактически изтребител корвин. Той беше самият изтребител.
Кожата му бе облицовката на корпуса и усещаше топлината на дъхащите пламъци сопла и лекото триене с магнитосферата на Формби върху лицето и гърдите. Нюхът му бяха системните монитори на корвина, полъхващият бадемов аромат сочеше, че всички системи функционират нормално. Вкусът му бяха аварийните монитори и канеленият им дъх подсказваше, че засега корабът няма повреди. Дори стойката му — защото в своето странно, лишено от тяло умствено изображение той се виждаше като заел позиция за бой — отразяваше данните от биологичните монитори, който следяха физиологичните константи на двамата пилоти. Усещаше се силен и готов да се сражава; индикаторите за съдържанието на кислород, захар и адреналин в кръвта му бяха замрели върху оптималните граници.