Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
„Лелиът?“
- Благодаря, Крисчън - каза Елиът почти задавен от учудване.
После Крисчън прегърна Кейт. Но каква прегръдка! Най-
смешната и странна прегръдка, която бях виждала. От една ръка разстояние. Знам, че почти през цялото време тя беше в черния му списък, а в най-дбори моменти просто се налагаше да я понася, така че и това беше голям напредък. Когато я пусна, каза много тихо, така че да чуем само аз и тя:
- Желая ти да си щастлива в брака си така, както съм щастлив аз.
- Благодаря, Крисчън, и аз се надявам - грациозно отвърна тя.
Сервитьорът донеса шампанското и тържествено го отвори.
Крисчън вдигна чашата си.
- За Кейт и моя скъп брат! Честито!
Всички отпихме. Е, аз направо си го изпих. Много хубаво шампанско. Спомних си първия път, когато пих такова в клуба на Крисчън и после паметното пътуване в асансьора до първия етаж.
Крисчън ме погледна озадачено.
- Какво си се замислила?
- Спомних си първия път, когато пих „Кристал“. Бяхме в клуба ти.
- О, да, помня, разбира се - засмя се той и ми намигна.
- Елиът, кога ще е сватбата? - ентусиазирано попита Мия.
Той я погледна с досада.
- Преди няма и минута й поисках ръката. Как очакваш да знам датата? Спокойно, ще те информираме.
- О, направете я по Коледа. Толкова романтично - коледна сватба, а и никога няма да забравяте кога ви е годишнината! -Мия плесна с ръце.
- Ще вземем предвид съвета ти - усмихна й се той.
- Хайде да идем на дискотека, като изпием шампанското! -Мия пърхаше умоляващо с големите си кафяви очи, вперени в Крисчън.
- Мисля, че е редно да питаме Кейт и Елиът какво им се прави.
Всички се обърнахме към тях. Елиът вдигна рамене, а Кейт
беше цялата червена. Сексуалните й намерения спрямо годеника й бяха толкова очевидни, че едва не повърнах шампанското за четиристотин долара на масата.
„Закс“ е най-добрият нощен клуб в Аспен. Според Мия, естествено. Крисчън мина отпред на опашката от чакащи да влязат. Беше ме прегърнал през кръста. Пуснаха ни веднага. Зачудих се дали не е купил и този клуб. Погледнах си часовника. Единайсет и половина. Главата ми се моташе. Две чаши шампанско и няколко чаши „Поли-Фуме“ и вече почвах да губя допир с реалността. Добре, че Крисчън ме държеше.
- Добре дошли, господин Грей. Радвам се да ви видя - каза една много красива отвратително дългокрака блондинка с къси черни сатенени гащи, които откриваха половината й задник, блуза в същия цвят без ръкави и малка червена папийонка. Усмихна се широко, по американски, откри всичките си перфектни бели зъби и разпъна устни, червосани в цвета на папийонката й. -Макс ще се погрижи за палтата ви.
Млад мъж, облечен в черно от глава до пети, но за щастие не в черен сатен, ми се усмихна и предложи да вземе палтото ми. Тъмните му очи бяха топли и гостоприемни. Само аз носех палто, и то защото Крисчън настоя да взема тренчкота на Мия и да си скрия задника, така че Макс трябваше да се погрижи само за мен.
- Хубаво палто - каза Макс и ме изгледа многозначително.
Крисчън му метна поглед, който казваше: „Назад, докато можеш да ходиш“. Макс почервеня и бързо му подаде картончето с номера на закачалката.
- Нека ви придружа до масата ви - каза госпожица Секси сатенени гащи и запърха с клепки към мъжа ми, после тръсна дългата си руса коса и тръгна с бодра крачка към входа. Аз го стиснах по-здраво, а той ме изгледа въпросително, после се усети за какво става дума, засмя се и последва госпожица Секси сатенени гащи.
Осветлението беше доста оскъдно, стените - черни, а всичко останало - в тъмночервено. Имаше сепарета откъм двете стени и голям П-образен бар в средата. Имаше и доста народ, а дори не беше сезон, но определено липсваха много от обичайните ман-гизлии, така че повечето хора бяха облечени доста обикновено и за първи път в живота си се почувствах прекалено официално облечена. Тоест съблечена. Подът и стените пулсираха с музиката. Дансингът беше зад бара, светлините се въртяха, светваха и гаснеха ритмично. Мускулите ми отказваха, трудно пазех равновесие и за миг ми мина мисълта, че това е някакъв епилептичен кошмар.
Секси сатенени гащи ни заведе до едно оградено с въже се-паре близо до бара и дансинга. Определено най-доброто място в заведението.
- Ей сега ще вземем поръчките ви - каза тя, пак изпърха с мигли към мъжа ми, отметна русата си коса и изчезна нанякъде. Мия вече потропваше с крака, нетърпелива да иде на дансинга, и Итън най-сетне разбра намека и се хванаха за ръце, готови да тръгнат.
- Шампанско? - попита Крисчън.
Итън вдигна палец, а Мия кимна ентусиазирано.