Свят на смъртта 4
- Автор: Скаландис Ант
- Серия: Свят на смъртта #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Атанас П. Славов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Свят на смъртта 4». Краткое содержание книги:
А не бива…
Добре познатите ни герои, начело с комарджията-екстрасенс Язон дин Алт, отново са тук.
И този път приключенията им прехвърлят просторите на Пир, за да се опитат да спасят Галактиката и останалите човешки светове.
Първо, най-обикновено отпускане от топлината и чувството за безопасност, след безброя напрегнати часове, а за някого — дни и години, непрекъсната и напрегната борба. Второ, елементарна алкохолна еуфория от добро и вкусно вино. И накрая трето, примитивна, но не по-малка приятна сексуална възбуда.
Момичетата от Елесдос наистина не знаеха какво е секс и еротика. Но в своята естествена неосъзната прелест те бяха приказно хубави като птиците и цветята. Бяха учудващо гъвкави и музикални. Свиреха нечовешки прекрасна музика, която изтръгваха от струните на дълги дървени инструменти, огънати във формата на куромаго, и танцуваха. Движенията им бяха прости като размах на криле и точни като извивки на змия. Бяха простодушни и наивни и това безсрамие на невинни деца, а не на опитни хетери, изглеждаше като връх на еротизма.
Язон се любуваше на танцьорките от позицията на лакомник и познавач, а грубоватите пирянци, чийто полов живот беше традиционно прост, почти като на кучетата или конете, реагираха на магическото въздействие на елесдиянките още по-праволинейно и неприкрито.
„Как ли ще свърши всичко това?“ — зададе си Язон въпроса, който отдавна назряваше у него.
Абсолютно очевидният отговор, кой знае защо, му се стори смешен. Но като погледна към Мета, Язон веднага разбра, че на възлюбената му изобщо не й е до смях. А имаше и още един човек, който беше нащрек и сурово стискаше устни — старият Кърк.
„Не може пък винаги да сте такива мрачни, дявол да го вземе!“ — помисли си Язон.
В този момент отляво (отдясно бе Мета) се промъкна една чисто гола хубавица и тайнствено прошепна:
— Донесох ви това, което поискахте.
И разстла върху скута на Язон подробна карта на звездния куп, в който се намираха с точни указания за всички обитаеми светове. Картата бе направена от много тънка, копринена материя (сигурно от листа на куромаго) и веднага недвусмислено започна да се издува в средата. Момичето започна да я приглажда с ръка, със старание, което би трябвало да насочи някъде другаде. А тя все приглаждаше, приглаждаше, напевно шепнейки нещо в ухото на Язон, докато той започна да губи усещане за твърда почва под краката си. Това бе донякъде смущаващо, и той реши да се вкопчи с остатъка от изплъзващата се реалност като зададе на момичето-елесдиянка неочакван въпрос:
— Кажи, миличка, какво стана с мъжете, които са живели тук преди?
— Те ни изневериха — отвърна младата фея със същия горещ шепот. — Изклахме ги и ги хвърлихме в морето.
Не биваше да казва това!
Шепотът й бе достатъчно силен, за да го чуе и Мета. Пирянката обърна глава наляво. Улови погледа на Язон. След това надясно. С поглед сякаш изкрещя на Кърк — тръгваме. И те двамата едновременно скочиха на крака.
Язон гледаше като насън, като че всичко наоколо беше безкрайно далеч. Ето я дългата маса, затрупана с мезета и кани с вино, ето ги прекрасните млади танцьорки, ето ги веселите пияни пирянци. Ето ги и Кърк, и Мета — трезви и зли, а ето го и него самия — в обятията на някаква гола глупачка. Кошмар!
Той също скочи и изведнъж се оказа, че е станал огромен като междузвезден крайцер, а целият безумен пир е някъде далеч долу под краката му. Човечетата там изглеждаха симпатични и много дребни. Беше го страх да не смачка някого, ако пристъпи. Но Мета, също такава огромна, го повлече за ръката. Напред! Към вратите! Сега той се превърна в нищожна мравка, а там, в зеещите порти, между високите като два небостъргача бели колони стояха с голи саби злобни великанки, които ненадейно започнаха да падат със страшен грохот и да се разхвърчават на късове.
Язон окончателно дойде на себе си едва на борда на „Арго“. Само двама от групата бяха пострадали така сериозно — той и Гриф. Гриф беше още прекалено млад. Пирянците, разбира се, ставаха възрастни по-бързо от другите народи. Но основните физиологични закони не можеш да измамиш — тийнейджърът си е тийнейджър. Неукрепнал организъм плюс юношеска неумереност във всичко. Гриф беше изял и изпил едва ли не повече от всички останали взети заедно. А Язон… „Какво да очакваш от чуждопланетец?“ — би вдигнал рамене всеки пирянец. Но самият Язон имаше съвсем друго виждане за инцидента. Не бързаше да го споделя — идеята трябваше да узрее! Отдаваше случилото се първо на своята повишена чувствителност като екстрасенс. Второ, в контекста на събитията Язон съзираше нечий умисъл да бъде изваден от строя именно той. Чий умисъл? Това бе главният въпрос, който оставаше без отговор. Реши, че е рано да обсъжда това пред всички. Щеше да се опита сам да открие злодея.