Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Скрит от наметалото си, той ме прегръща здраво.
— Харесва ми мисълта за теб като образец на почтеността, любов моя.
— Аз съм съвсем почтена и достойна за уважение майка на девет деца — напомням му. — Скоро ще станат и десет, ако е рекъл Господ.
— Боже мили, и аз изпитвам такива чувства към майка на десет деца — отбелязва той, като хваща ръката ми и я допира до панталоните си.
— Да ми прости Господ, че изпитвам такива чувства към женен мъж и баща на десет деца — казвам, притискайки се към него.
От палубата на кораба над нас се разнася вик.
— Трябва да вървя — казва той неохотно. — Трябва да хванем прилива. Обичам те, Жакета, и ще си дойда скоро у дома.
Целува ме силно и бързо, а после се отдръпва и изтичва по подвижния мост към кораба. Без наметалото му, без топлината му, без усмивката му, се чувствам много премръзнала и самотна. Оставям го да си отиде.
Лондон, Тауър
Пролетта на 1453 г.
Връщам се в двора след като съм прекарала една седмица в Графтън, навреме за голямото празненство в Тауър, на което полубратята на краля, Едмънд и Джаспър Тюдор, са удостоени с графски титли. Стоя до кралицата, когато двамата млади мъже коленичат пред краля за удостояването си. Те са синове на кралица Катерина дьо Валоа, майката на краля, която също като мен сключи неблагоразумен втори брак. След като нейният съпруг Хенри V почина, оставяйки я вдовица с невръстно дете, тя не осъществи надеждите на всички да се оттегли в манастир и да прекара остатъка от живота си в скръб, като почтена и порядъчна жена. Падна дори по-ниско от мен, като се влюби в отговорника за кралския гардероб, Оуен Тюдор, и се омъжи за него тайно. Когато почина, положението си остана неловко; Тюдор остана неин преживял я вдовец или похитител — в зависимост от преценката, а двамата му синове можеха да бъдат приемани като полубратя на краля на Англия, или като незаконни деца на безумно неспособна да въздържа поривите си овдовяла кралица — в зависимост от великодушието на този, който коментираше случая.
Крал Хенри е решил да признае своите полубратя, да отхвърли майчиния си позор, и да ги смята за кралски сродници. Трудно е да се разбере как приемат това няколкото мъже, които са „на опашката“ за наследяването на трона. Двамата Тюдор само ще увеличат объркването около трона. Кралят уважава Бъкингамския херцог, който смята себе си за първи херцог на Англия, но оказва на Едмънд Боуфорт, херцог Съмърсет, по-голямо благоволение, отколкото на всички останали. А през цялото това време негов законен наследник си остава единственият човек, който не е в двора и никога не е добре дошъл тук: Ричард Плантагенет, херцогът на Йорк.
Хвърлям поглед към кралицата, която сигурно се срамува от неуспеха си да реши всички тези проблеми, като роди син и наследник, но тя е свела поглед към скръстените си ръце, миглите прикриват очите ѝ. Виждам как Едмънд Боуфорт бързо извръща поглед от нея.
— Негова светлост е великодушен към момчетата Тюдор — отбелязвам.
Тя леко се сепва при думите ми.
— О, да. Е, знаеш какъв е. Може да прости всичко на всеки. А сега толкова се страхува от обикновените хора и от приближените на Йорк, че иска да събере около себе си всички свои близки. Дава на момчетата цяло състояние под формата на земи и ги признава за свои полубратя.
— За един мъж е добре да е заобиколен от близките си — казвам бодро.
— О, той може да си създава братя — казва тя, а появилите се в ума ѝ думи „но не и син“ остават неизречени.
Когато зимните нощи стават по-светли, а сутрините вече са златисти вместо сиви, получаваме прекрасни новини от Бордо, където Джон Талбот, граф Шрусбъри, четири пъти по-възрастен от пажа си, преминава през богатите градове на Гаскония, завоюва отново Бордо и изглежда твърдо решен да възвърне всички английски владения. Тези новини стават причина в двора да се възцари възторжена увереност. Всички твърдят, че първо ще завоюваме обратно цяла Гаскония, а после ще спечелим отново и цяла Нормандия, че Кале ще бъде в безопасност и Ричард ще може да си дойде у дома. Двете с Маргарет вървим по крайречната алея в градините на Уестминстър, увити в зимните си кожени наметки, но усещаме милувката на пролетното слънце по лицата си, и гледаме първите жълти нарциси за сезона.
— Жакета, приличаш на болно от любов момиче — казва тя изведнъж.
Трепвам. Загледала съм се към реката и мисля за Ричард, който е отвъд морето, в Кале; разгневен — сигурна съм — че не предвожда кампанията в Бордо.
— Съжалявам — казвам с тих смях. — Той наистина ми липсва. Също и децата.