Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Не е моя работа да вземам такива решения. От мен се иска да открия истината — после нещата излизат от моите ръце. Трябва да ми кажете къде е Мик, госпожо Прентис.
Карен знаеше, че хората трудно устояват, когато решеше да ги притисне с цялата сила на характера си. Но тази дребна женица й връщаше със същата монета.
— Казвам ви само, че си губите времето в търсене на изчезнал човек, който всъщност не е изчезнал. Прекратете търсенето, инспектор Пири. Просто го прекратете.
Нещо в казаното от Джени Прентис й звучеше фалшиво. Карен не можеше да прецени какво е то, но докато не успееше, нямаше намерение да отстъпи дори с инч. Изправи се и започна демонстративно да събира папките си.
— Не ви вярвам. Освен това, така или иначе вече е късно, Джени — каза тя и отново се обърна с лице към другата жена. — Открихме труп.
Чувала беше израза „кръвта се дръпна от лицето й“, но досега никога не беше виждала такова нещо в действителност.
— Не е възможно — каза почти шепнешком Джени.
— Това е самата истина, Джени. А мястото, на което го открихме — благодарение на вас знаем, че това е място, на което Мик е ходил често — Карен отвори вратата. — Ще се свържем с вас. — Тя задържа демонстративно вратата, изчаквайки Джени да дойде на себе си и да излезе с неуверени стъпки от стаята — сякаш напълно смазана от чутото. Но този път Карен не беше в състояние да й съчувства. Каквито и да бяха мотивите на Джени за това кратко представление, Карен вече беше сигурна, че това беше именно представление. Джени не знаеше за местонахождението на Мик Прентис нищо повече от самата Карен.
Сега оставаше да си изясни защо за Джени бе толкова важно полицията да прекрати търсенето. Нова среща и нова загадка. Напоследък те като че ли вървяха ръка за ръка. Понякога човек не беше в състояние да получи един ясен отговор в продължение на седмици.
— Но това са фантастични новини, инспектор Пири!
Рядко се случваше докладите на Карен Пири да събуждат у Саймън Лийс задоволство, да не говорим пък за възторг. Но той не можеше да прикрие факта, че онова, което тя му съобщи днес, го радва по две причини. Не само че бяха открили труп и това откритие щеше да придвижи напред случай, работата по който бе замряла преди повече от двайсет години, но и това нямаше да обремени особено бюджета.
В този момент в главата му се мярна ужасяваща мисъл.
— Скелетът на възрастен човек ли е? — попита той, чувствайки как тревогата стяга гърдите му.
— Да, сър.
Но защо тогава тя изглеждаше така потисната? Беше действала по интуиция и беше постигнала резултат. На нейно място той би бил от доволен по-доволен. Е, всъщност беше доволен, и без да е на нейно място. В крайна сметка тази операция си беше негова; резултатите се отразяваха положително и върху него, не само върху подчинените му. Веднъж да се случи и тя да го накара да се чувства добре, а не отвратително.
— Добра работа сте свършили — каза той оживено и бутна стола си назад. — Струва ми се, че трябва да потеглим направо към Ротесуел, за да съобщим на сър Бродерик добрата новина. — По пухкавото й лице се смениха няколко различни изражения, докато накрая по него се изписа силно притеснение. — Какво има? Да не би вече да сте му съобщили?
— Не, не съм — започна тя бавно. — А не съм го направила, защото не съм убедена, че откриването на този труп има връзка с изчезването на Адам Грант.
Той разбираше думите й и все пак не намираше в тях никакъв смисъл. Тя беше организирала цялата тази операция, аргументирайки се с факта, че срутването в пещерата се е случило след злополучното предаване на откупа. Беше намекнала, че под рухналите камъни може би лежи тялото на някой от похитителите. Ако не беше така, той не би й позволил да предприеме това. А сега тя като че ли искаше да каже, че откритият скелет няма нищо общо със случая, по който се предполагаше, че работи. Всичко това му напомняше на „Алиса в огледалния свят“.
— Не разбирам — каза той жално. — Казахте, че според вас може да е имало лодка. Намекнахте, че е възможно да откриете труп. Откривате труп. Но вместо да се радвате, че сте се оказала нрава, ми казвате, че това не е трупът, който ви трябва.
— Аз самата не бих могла да формулирам по-точно положението — каза Карен и си позволи да се усмихне.
— Но защо? — Той чу собствения си глас, който се извиси в нещо подобно на вой, и се прокашля. — Защо? — попита той още веднъж, този път с една октава по-ниско.