Храна за акули
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храна за акули». Краткое содержание книги:
От ярко осветените телевизионни студия, където действителността се прекроява за масова консумация, до задимените задни стаи, в които се вземат истинските решения.
„Храна за акули“ е правдоподобно пътешествие в най-лошия кошмар на нацията и сензационно приключение от първата сцена до изпълнената с насилие кулминация.
— И къде се намира тази фирма?
— В една частна сграда на име „Мейфлауър“ на Вайн. Джери се отказа от Райън като клиент, но урежда сметките му, докато Райън се върне.
Елизабет погледна с надежда червенокосия мъж.
— Ще ме пуснеш ли сега?
— Разбира се. Свършихме, Елизабет. Искам да ти благодаря за великолепното съдействие. Наистина ми помогна много.
Тя се помъчи да стане. Призрака я изчака да приклекне и стреля. Автоматичният „Рюгер“ подскочи в ръката му. Куршумът порази Елизабет в челото. Задната част на главата й експлодира и мозъкът й се разпръсна по плочките. Елизабет залитна назад и се удари в стената, после се свлече във ваната и се отпусна в собственото си повръщане и кръв.
Призрака отвинти заглушителя и бързо огледа апартамента, за да се увери, че не е забравил нещо. Излезе през предната врата, качи се в колата си, която беше паркирана през няколко пресечки и потегли в лятната нощ.
Офисът на Ъпшоу се намираше на първия етаж в сградата „Мейфлауър“ на Вайн. Призрака намери алармената система. Смешна работа, помисли си той. Алармата дори не беше свързана с полицията. Изключи я, отвори един от задните прозорци и се вмъкна вътре. Компютърът, който търсеше, беше в един кабинет с надпис „Сметки на клиенти“. Призрака го включи и написа на клавиатурата „Болт“. На екрана като по магия се появи финансовата история на Райън. Призрака се придвижи бързо през банковите данни и намери информацията за кредитните карти на Райън. Започна да я преглежда и видя нещо, което развали настроението му. Райън бе използвал „Американ Експрес“ в Сан Диего и бе изтеглил десет хиляди долара.
— По дяволите — изруга Призрака.
Щом имаше толкова много пари в брой, Райън едва ли щеше да тегли още. Призрака потърси номера на сметката за самолетни билети и го записа. После изключи компютъра и излезе така, както беше влязъл. Затвори прозореца и нагласи алармата.
Върна се в малкия хотел в Холивуд, взе телефонния указател и отвори на авиолиниите. Щеше да ги провери всичките — една по една.
Самолетът от Сан Диего се приземи на международното летище във Феникс. Райън слезе по стълбата без патерици. Лусинда беше до него. Каз и Коул ги посрещнаха на изхода и докато се ръкуваха, бившият федерален агент и бившият репортер следовател се учудиха, че Райън изобщо може да ходи. Двамата с Лусинда имаха орехов загар. Бяха зрелищна двойка. Дългите черни коси на Лусинда и светлорусите на Райън караха хората да се обръщат след тях.
— Нямаше да повярвам, ако не го виждах с очите си — отбеляза Каз, като погледна левия крак на Райън, който вървеше с едва забележимо накуцване.
— Е, не мога да го свивам рязко в коляното, но се справям много добре, като вървя.
Райън и Лусинда бяха взели само ръчен багаж — малко дрехи и тоалетни принадлежности. Бяха оставили корабчето на съхранение при мексиканската флота и платиха на шефа на пристанището да го пази един месец.
Каз държеше разписанието на самолетите.
— Ще вземем полета в два часа за Атланта и оттам ще отлетим директно за Тел Авив — каза той, докато вървяха към гишето на „Юнайтед Еърлайнс“, където Райън плати за всички билети в брой.
Служителят намери името му в компютъра и записа сумата на сметката, без да споменава за това. След час четиримата вече летяха за Атланта.
— „Юнайтед Еърлайнс“ — каза по телефона един мъжки глас. — Аз летя само с вашите авиолинии, а вие не ми правите отстъпка — каза Призрака.
Това беше четвъртата авиолиния, на която се обаждаше.
— Бихте ли ми казали името и номера на сметката си? Ще проверя в компютъра.
— Райън Болт — отговори Призрака и каза номера, който бе записал в кабинета на Джери Ъпшоу.
— Имам сметката ви, сър. Странно… Току-що сме записали там шейсет и пет хиляди километра.
— Това е невъзможно.
Призрака грабна една писалка от нощното шкафче.
— Не, сър… Четири билета от Феникс до Атланта, а после — до Тел Авив с полет 2356 на „Ел Ал“. Мистър Болт ли е? Откъде се обаждате?
Служителят започна да става подозрителен.
— Грешката е моя — рече Призрака и затвори.
Сетне се обади на авиолинии „Ел Ал“.
— Имате ли полет от Атланта до Тел Авив?
— Да, сър, полет 2356 тръгва в седем вечерта и пристига в единайсет сутринта — информира го служителят.