Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Гледа я толкова дълго, че сякаш никога нямаше да си тръгне. Ала най-сетне го направи, а тя остана на най-горното стъпало на църквата, гледайки го как се отдалечава в дъжда.
Когато го изгуби от поглед, най-сетне направи онова, което не бе могла да стори по-рано. Сви зад ъгъла на църквата и счупи един прозорец. Едно-единствено стъкло, само колкото да бръкне вътре и да свали резето. След това повдигна прозореца и се покатери в прашното си празно убежище.
Той очакваше да се видят утре вечер, за да обсъдят нейната несподелена любов спокойно и разумно. Беше му обещала.
Когато поредната гръмотевица разтърси църквата, Мег си помисли колко лесно бе да се наруши едно такова обещание.
В галерията за хора откри чифт дънки, които Дали и Скийт бяха пропуснали, когато събираха нещата й. В кухнята все още имаше храна, ала тя нямаше апетит. Вместо това закрачи напред-назад по стария чамов под и се замисли за всичко, което я бе довело до този миг. Тед не можеше да се промени. Наистина ли бе повярвала, че е в състояние да я обикне? Как бе могла да си помисли, дори за миг, че е различна от останалите?
Защото й беше разкрил части от себе си, които не бе разкривал пред никоя друга, и това я бе накарало да се почувства различна. Но то бе просто една илюзия и сега тя трябваше да си тръгне, защото да остане тук бе невъзможно.
При мисълта, че никога вече няма да го види, едва не рухна, затова се съсредоточи върху практическата страна на въпроса. Старата безотговорна Мег би скочила в колата си още тази нощ и би избягала. Ала новата й подобрена версия имаше задължения. Утре беше почивният й ден и никой нямаше да я очаква на работа, така че щеше да има време да свърши всичко, което бе необходимо.
Изчака, за да е сигурна, че Скийт ще е заспал, преди да се върне в къщата. Докато хъркането му огласяше коридора, тя седна на бюрото в кабинета му, където изработваше своите бижута, и извади жълт бележник. Написа указания за онзи, който щеше да поеме количката с напитки след нея, в които обясни как най-добре да я зарежда, изброи предпочитанията на редовните играчи и добави няколко реда за рециклирането на чашите и кутиите. Работата й може и да не беше висша математика, но тя почти бе удвоила приходите от количката с напитки и се гордееше с това. Накрая написа: „Работата е това, което сам си направиш от нея". После обаче се почувства глупаво и го задраска.
Докато довършваше гривната, която беше обещала на Тори, се мъчеше да не мисли за него, но то беше невъзможно, и на зазоряване, когато пъхна готовата гривна в един подплатен плик, очите й бяха зачервени, а тя бе изтощена и по-тъжна, отколкото когато и да било през живота си.
Когато излезе от стаята, Скийт ядеше любимата си зърнена закуска на кухненската маса, подпрял пред себе си вестника, отворен на спортната страница.
- Имам добри новини - насили се да се усмихне Мег. - Тайният ми враг беше разкрит и неутрализиран. Не ме питай за подробности.
Скийт вдигна поглед от закуската си.
- Тед знае ли за това?
Мег с огромно усилие се пребори с вълната на болка, която заплашваше да я погълне всеки път щом си помислеше, че никога вече няма да го види.
- Да. Така че се връщам в църквата.
Не й беше приятно да го лъже, ала се нуждаеше от причина да си събере нещата, без да събуди подозренията му.
- Не виждам защо си се разбързала - измърмори Скийг и отново се зае със закуската си, а Мег изведнъж си даде сметка, че старият мърморко ще й липсва, както и още доста хора от този шантав град.
Изтощена от болката и липсата на сън, тя едва бе започнала да си събира нещата, когато не издържа и полегна. Въпреки мрачните сънища се събуди късно следобед. Събра си багажа възможно най-бързо, но дори така не успя да стигне в банката преди три часа. Изтегли почти цялата наличност по жалката си сметка, оставяйки едва двайсет долара. Закриеше ли я, всички служители щяха да започнат да й задават въпроси и само пет минути след като прекрачеше прага на банката, Тед щеше да знае, че си заминава. А тя нямаше да понесе още един сблъсък.
Единствената пощенска кутия в града се намираше до стъпалата на малкия пощенски клон. Тя изпрати предизвестието си и указанията за количката с напитки на Бари, помощник-управителя. Докато пускаше плика с гривната на Тори, една кола спря в забранената за паркиране зона. Прозорецът до шофьора се смъкна и през него се показа главата на Съни Скипджак.
- Търсих те. Забравих, че днес клубът е затворен. Да пийнем нещо и да си поговорим.
Съни беше истинско въплъщение на деловата елегантност с лъскавата си тъмна коса и платинени бижута. Мег никога не се бе чувствала по-уязвима.
- Боя се, че точно сега не е удобно. Имам да свърша цял куп неща.