Отдел Убийства: Илюзия за грях

Потънал в мисли, Мирон не чу как вратата зад гърба му се отваря и се стресна, когато Василий заговори едва ли не до ухото му.

— Почивка, деца мои. Наташа, вземи тоя лист и пиши на него онова, което ще ти продиктувам.

Мирон видя, че Василий й подава бланка за телеграма.

— Отгоре пишеш домашния си адрес — подробно, първо кода, после града, улицата и така нататък. До Ирина Леонидовна Терехина. Сега — текста. Ще пишеш само думите, без препинателни знаци, а където трябва точка или запетая, ще ти кажа как да ги напишеш. Ирочка мила прости ми много те обичам тчк Исках да те предупредя зпт че заминавам с него зпт но не успях тчк Не се тревожи зпт за мен полагат добри грижи тчк Целувам тебе Оля и Павлик тчк На долния ред ще поставиш подпис — Наташа. Сега най-долу пишеш обратния адрес: Мурманск, улица „Полярна“, номер двайсет, блок три, апартамент девет. Н. Л. Терехина.

Наташа учудено вдигна очи към Василий.

— Ние в Мурманск ли сме?

— Разбира се, че не — с раздразнение отговори той. — Недей да задаваш глупави въпроси, бъди добро момиче. Като получи тая телеграма, сестра ти повече няма да се тревожи за теб. Ще реши, че си избягала с любимия си. Затова пък, когато почнеш да й пращаш пари, ще спре да ти се сърди, че си заминала, без да предупредиш никого. И всичко ще се уреди от само себе си.

Мирон наблюдаваше всичко това със свито сърце, виждайки, че Наташа вярва на всяка негова дума. Колко нагло я лъже тоя мръсник, а тя му вярва. Господи, та тя си е още дете! Едно малко, наивно момиче, което познава живота от книгите и телевизионния екран, готово е да повярва на всичко, стига само то да не се различава от познатите художествени измислици. И подлецът му с подлец Василий се възползва именно от това. А той няма начин да я предупреди, ще го чуят. Все пак трябва да направи опит да разбере дали в стаята има скрита камера. Или да напише на Наташа бележка? Но защо? Защо да поема такъв риск и да си навлича неприятности? Всъщност заради какво? Нали все пак собствената кожа е по-скъпа.