Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
— Поне свърши ли нещо полезно днес? — попита полковникът. — Или само се преструваше, че водиш борба с престъпността?
— Ами повечето се преструвах — усмихна се Настя. — С убийството на Анисковец направихме огромна крачка напред и бяхме вече, кажи-речи, на сантиметър да разкрием убиеца и да го арестуваме.
— Какво ще рече „бяхме“? — намръщи се Гордеев. — И къде се отплеснахте от този сантиметър?
— Върнахме се цял километър назад. Намерихме нашия човек, и то съвсем случайно, но той май си има желязно алиби за всички случаи. Днес го разпитва Олшански, засега, естествено, само като свидетел. Той не отрича факта, че се познава с Анисковец и между другото е страшно изненадан, че е била убита. Преструва се, че изобщо не е знаел за това. Представи на следствието бележника с всекидневните си ангажименти, с други думи, проверявайте ме колкото си искате. С, Олшански се разбрахме засега да не го пита за семейство Терехини. Първо ще проучим къде и с кого е бил по времето, когато са извършени убийствата на монахинята сестра Марфа и медицинската сестра Миркова, ще го проверим и за убийството на алкохоличката Романовска, пък после вече ще го разпитваме за Галина и децата й. Все още не съм го виждала тоя лекар, но и Коротков, и Олшански ме уверяват, че се държи много спокойно и на всичко реагира съвсем непринудено. Като невинен, който за много неща е бил в неведение. С една дума, руският Лоурънс Оливие.
— Настя, не се увличай в оперативна комбинаторика. Разбирам, че ти се иска да изпипаш всичко най-прецизно, за да строшиш този костелив орех красиво и с един удар. Обаче не забравяй за отвлеченото момиче. Щом като досега похитителите не са се обадили, значи не са взели Наташа за заложница. И само тоя доктор би могъл да ни каже кой и защо е отвлякъл едно болно дете.
— Разбирам, Виктор Алексеевич, но ако не го притиснем както трябва, докторът изобщо няма да проговори. На пръв поглед той е чист във всяко отношение и ако избързаме, ще оплескаме нещата. Ще ни се измъкне като мокра връв. Всъщност не разполагаме с нищо конкретно срещу него. Пък и нали помните, че ви казах какви съмнения имам във връзка с това колко чисто са извършени всички убийства и отвличането. Той има помощници. Например оня тип, който така майсторски подмами нашия Миша. Впрочем пропуснах да ви кажа, че Миша ходи да види Волохов отдалече и сега със сигурност твърди, че той не е мъжът, когото е помислил за „чичо Саша“ в болницата. С подобна външност е и дори има огромна прилика с портрета, обаче не е бил той. А Миша има страшно набито око и в това отношение не може да се излъже. Така че ако престъпникът е доктор Волохов, значи има най-малкото двама помощници. А това вече представлява престъпна група. И ако ние сега го подплашим с някое непредпазливо действие, групата ще се покрие, след което ще бъдем принудени да освободим и доктора. По липса на доказателства.
— Всичко това е точно така, Настася. Няма какво да ти се възрази. Но съществува един аргумент, който е най-важен в момента: Наташа Терехина. Не бива да протакаме нещата. Това е, моето момиче, времето изтече, а сега, полека-лека, слизай надолу. Ще гледаш за синьо жигули, на волана е твоят приятел Зубов. Не се стряскай, днес е в добро настроение.
Експертът криминолог Зубов беше прословут с това, че постоянно мърмореше за нещо. Ту не беше добре със здравето, ту началството се държеше некоректно, оплакваше се дори от държавната политика по цените и приватизацията. Иначе беше превъзходен специалист, но общуването с него изискваше неограничено търпение и биволски нерви. Той можеше да вкара в отчаяние и най-големия оптимист. „Е, какво да се прави, щом като е Зубов, ще трябва да се изтърпи“, помисли си Настя.
Глава 14
Въпреки притесненията от вчерашния ден Мирон, както винаги, спа добре и се събуди отпочинал и в чудесно настроение. Чистият, наситен с горски аромати карпатски въздух направо го опияняваше. След като се избръсна и взе душ, той надникна в коридора и почти се сблъска с разхождащия се въоръжен мъж. Чул вратата да се отваря, пазачът рязко се обърна към Мирон, но нищо не каза, само го изгледа въпросително.
— Тука дават ли закуска? — весело попита Мирон.
Мъжът мълчаливо отиде до закачения на стената телефон и взе слушалката. След няколко минути на вратата се почука и същият пазач вкара в стаята на Мирон сервизна масичка на колелца, върху която имаше кана с кафе, панерче с пресни хлебчета, масло, конфитюр, сирене и шунка. На долния плот Мирон съгледа малки чинии, захлупени с блестящи похлупаци. В едната имаше черен хайвер, в другата — червен, в третата — тънко нарязано филе от топло пушена риба. Той не беше свикнал на подобни закуски. Обикновено майка му им даваше сутрин нещо горещо, обилно и засищащо, защото смяташе, че щом като има възможност да нахрани мъжете си добре, трябва да го направи — не се знае къде ще ходят през деня и дали ще имат възможност да се наобядват като хората. Хлебчетата се оказаха вкусни, маслото — прясно и меко, а след два сандвича с хайвер и два с конфитюр Мирон се почувства доста доволен от живота. Тази хубава и сита закуска по нищо не отстъпваше на закуските на майка му.