Отдел Убийства: Илюзия за грях

Реакцията на Галина я стъписа. Лицето й се разкриви в нервни тикове, от очите й потекоха сълзи, тя заломоти нещо неясно.

— Изрод… Звяр… Чудовище…

Нищо повече не можеше да й се разбере.

— Какви ги приказваш? — спокойно я попита Ира. — Кой е чудовище? Сестра Марфа ли?

При тези думи с майка й се случи нещо невъобразимо. Тя закри лицето си с треперещи ръце и взе да се поклаща наляво-надясно. Ира се изплаши не на шега. Никога не бе виждала майка си в такова състояние, напротив, след нещастието преди шест години, когато загуби паметта си, тя стана удивително спокойна и безразлична към всичко и изобщо не приличаше на онази мама, която Ира помнеше и обичаше от малка. Онази мама беше любеща и грижовна, ласкава и внимателна към тях, никога не им повишаваше тон. А сегашната беше капризна, зла и досадна. Разбира се, често плачеше в нейно присъствие, но това винаги беше реакция от обичайните им кавги, а не от жалост към децата й. Но чак така да…

— Какво се е случило, мамо?

Но тя не й отговори, поклащайки се все по-бързо и по-бързо. Вече цялата се тресеше. Обзета от ужас, Ира хукна към сградата, като търсеше с очи някой лекар или поне медицинска сестра. Неочаквано между дърветата съгледа фигура с бяла престилка.

— Помощ! — закрещя тя колкото й глас държи.

Мъжът се обърна и бързо тръгна към нея.

— Какво се е случило, девойко?

— Там майка ми… — задъхано взе да обяснява Ира, сочейки към мястото, където бе оставила майка си. — Много е зле. Помогнете й, моля ви.

Лекарят бързо закрачи след нея. Но когато съгледа Галина, въздъхна с облекчение.

— Терехина… Вие сте дъщеря й, нали? Няма нищо страшно, напоследък изпада в такива състояния. Сама ще се оправи след известно време.

— Но какво й е, докторе? По-рано с нея никога не се е случвало подобно нещо. Да не я боли някъде?

— Не се тревожете, нищо не я боли. От нерви е.

— И защо са тия нерви? — вече по-спокойно попита Ира.

— Нима не знаете? — изненада се лекарят. — Не сте ли чули за ужасното нещастие с нашата сестра Марфа?

— Не. Какво е станало?

— Сестра Марфа бе убита в стаята на майка ви. А вашата майка първа откри трупа й. Естествено, за нея това беше ужасен шок и сега, щом си спомни за тоя случай, започва да плаче. Така че не бива да се плашите.

— Що не й сложите някаква инжекция?

— Нали ви казах, сама ще се успокои. Ето, виждате ли, скоро ще й мине. Няма нужда от инжекции, и бездруго я тъпчем с толкова много лекарства.

— Но тя така се тресе… — Ира погледна майка си със състрадание, примесено с голяма доза отвращение.