Отдел Убийства: Илюзия за грях

Първата част на операцията беше проведена блестящо, срещу огромна сума успяха да купят секретните документи за ядрената технология и задачата на Иляс беше да ги достави в Либия. Както всички хора на Аякс при подобни случаи, и той се записа за индивидуална екскурзия до Египет, там взе кола под наем, като заяви в представителството на туристическата агенция, че ще има нужда от гид чак след три-четири дни, а междувременно би искал да се поразходи, да се попече на плажа, да поплува. И потегли към либийската граница. Всъщност тя се нарича граница съвсем формално, тъй като минава през пустинята и никой не я контролира. На уговореното място Иляс се срещна с посредника придружител и заедно с него тръгна през пустинята към оазиса, в който бе определена срещата от либийска страна. И макар че при възлагането на задачата Иляс бе десетки пъти предупреден, че среща в пустинята съвсем не означава среща на ъгъла на „Тверска“ и „Огарьов“, където пред Централната телеграфна палата хората се срещат в точно определеното време, и че в пустинята се чака за уговорена среща с часове, понякога и с денонощия — това се оказа непосилно изпитание за него. Той бързо загуби самообладание, взе да нервничи, да се ядосва, да крещи на придружителя, който не можеше нито да му обясни, нито да го успокои или ободри. Арабинът говореше само на родния си диалект и класически арабски, а на английски знаеше само няколкото думи, необходими за функциите му: „Ела с мен“, „Чакай тук“.

В момента, когато се появи либиецът, Иляс бе, кажи-речи, на крачка от истерията, а може и вече да я беше минал тази крачка, тъй като се нахвърли с гневни крясъци върху него. Либиёцът, който също говореше слабо английски, не разбра почти нищо, взе материалите и побърза да си отиде. Но все пак доложи на своите шефове, че човекът, на когото са поверили такива важни и секретни документи, се е оказал слаб и несигурен. Именно затова сега Аякс трябваше да тегли последствията. Мъжът, с когото преговаряше в момента, беше доверен човек на Кадафи. Бе доста образован, свободно говореше няколко европейски езика и влизаше в групата, на която беше възложено да осигурява научния потенциал на „страната с мюсюлмански социализъм“. Аякс не знаеше истинското му име, а само псевдонима — Кастор.

— Вашата страна ни предаде — гнусливо кривейки устни, говореше Кастор. — Вие се разочаровахте от социализма и оставихте на произвола на съдбата онези, които навремето заразихте с тази идея. Давахте ни обещания, блазнехте ни с перспективата да ни снабдите с ядрено оръжие, а сега избягахте. Но великата идея на ислямския социализъм е жива, а „Зелената книга“ на нашия вожд Кадафи е настолно четиво за всеки либиец. И ще поставим на колене всекиго, който не споделя нашите убеждения. Величието на идеята ни е безгранично, а вие, Аякс, си позволихте да изложите на опасност нашата обща дейност, като изпратихте документите по един слаб и неразумен човек.