Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Той отново отвори вратата и като изкара масичката в коридора, високо попита:
— Кога да започвам заниманията?
Мъжът го повика с ръка и го заведе до стаята на Наташа, която се намираше на горния етаж. Мирон деликатно почука на вратата, при което забеляза, че застаналият до него пазач го стрелна с неодобрителен поглед. Ама разбира се, щом като е от хората, с които дружи баща му. Те не смятат жената за човек, а за бездушна вещ и затова според тях такива обноски са излишни. Що за глупости, да й чука на вратата.
— Добро утро — весело поздрави Мирон, когато влезе в стаята на момичето. — Как спа?
— Чудесно — усмихна се Наташа. — А ти?
— И аз. Е, какво, започваме ли?
— Да — с готовност отговори тя.
Мирон отвори сборника, който беше донесъл, посочи й една задача и каза да я реши. Девойката набързо написа формулите на листа, а през това време той внимателно я наблюдаваше. Вчера дори не бе забелязал колко е красива. Как може понякога съдбата да е толкова несправедлива! Такава хубавица и да остане инвалид за цял живот. Впрочем не бива да се разсъждава така, всеки човек заслужава пълноценен живот, независимо дали е грозен или красив.
— От какво боледуваш? — внезапно попита той.
— От всичко — отговори Наташа, без да вдига глава. — Не виждаш ли сам?
— Искам да кажа, как си стигнала до това състояние?
— Мама се постара. Хвърли ме през прозореца от деветия етаж.
— Шегуваш се, нали?
Тя вдигна глава и му подаде листа с решената задача.
— Не се шегувам. Точно така беше. Изхвърли мен, сестра ми и братчето ми. Аз бях на единайсет, сестра ми на седем, а брат ми на половин годинка. Наистина и мама се хвърли след нас. И всички оцеляхме. Представяш ли си? И четиримата. Но останахме инвалиди. А освен това мама загуби и паметта си. Така че никой не можа да разбере защо го е направила. Нищо не си спомня.
— Василий спомена за ваша сестра, която ви издържа…
— Да, това е Ира, тя е най-голямата. Тогава беше на четиринайсет години и успя да се, отскубне от мама и да избяга. Скрила се у съседите. Виж решението. Вярно ли е?
— Чакай малко де — с досада възкликна Мирон. — Има време, ще го проверя. Нека да си поприказваме.
Той забеляза, че момичето се зарадва, и тъкмо понечи да зададе следващия си въпрос, когато вратата се разтвори и в стаята влезе Василий.
— Започва междучасието! — високо обяви той. — Наташенка, ти почивай, а Мирон ще дойде с мен за една-две минути.
Той сграбчи Мирон за ръка и буквално насила го издърпа в коридора.
— Да излезем малко на чист въздух — подхвърли в крачка Василий с тон, нетърпящ възражение.
Двамата мълчаливо слязоха на партера и излязоха от сградата.
— Така значи, драги мой — сухо каза Василий. — Откажи се от тия мераци. Наехме те да се занимаваш с интелекта й, а не с нейната биография. Стаята се подслушва, просто съм изумен как може да не ти е минало това през ум. Та ние сме сериозни хора, не си играем на шикалки. Понеже баща ти те препоръча, за мен това означаваше, че и ти си сериозен мъж. Но си още твърде млад, драги, и никак не ми се ще да умреш, без да си изпитал радостите на живота. Дръж се както подобава, не ме принуждавай да прибягвам до крайни мерки, ако обичаш. А това ще стане, ако разбера, че си несериозен и на теб не може да се разчита. Имаш ли въпроси?
„Да“ — понечи да отговори Мирон, но се усети навреме. Сериозните мъже би трябвало да са наясно за всяко нещо.
— Не — отсече той.
— Чудесно. — Тонът на Василий поомекна, прозвучаха по-топли нотки. — Ще смятаме случилото се за малко недоразумение, което няма да се повтори. Нали така?
— Да.
— Добре. Връщай се при момичето и продължавай с упражненията. И не забравяй какво те помолих вчера. Провери дали има способности и за други науки.
Мирон се върна в стаята на Наташа, като едва сдържаше гнева си. В каква гнусотия го беше забъркал баща му? И защо го третират като добиче? Бил го препоръчал, представи си. Сериозен мъж. Великото дело на исляма, дяволите го взели! Но изведнъж се засрами от тези свои мисли. Не бива да мисли така за баща си, грехота е. Баща му най-добре знае какво е редно и необходимо. А негов синовен дълг е да му се подчинява безпрекословно.