Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Доценко почувства как се напрегнаха ръцете на седналата до него Шитова.
— Отпусни се — прошепна той съвсем тихичко. — Какво така се уплаши? Човекът ще влезе, ще мине покрай нас, ще го огледаш в движение — и толкоз. Секретарката ще го попита нещо, той ще отговори, ще чуеш и гласа му. Трябва да бъда сигурен, че не си сбъркала.
— Със сигурност знам, че не съм сбъркала — също тъй тихо прошепна Надежда. — Ужасно се притеснявам.
— Изобщо няма от какво да се притесняваш — безгрижно сви рамене Михаил, макар че вътре в себе си усещаше неприятен студ. Вече бяха започнали да действат, изхождайки от предположението, че Лисаков е техният човек. Ами ако Надежда беше сбъркала?
Тя се премести още по-близо до Миша и дори през плътното си сако той усети топлината й.
— Миша, ами ако се окаже, че съм сбъркала, ще имаш ли неприятности?
— Разбира се — промърмори той почти без да отваря устни.
На мекия диван в тази топла стая сънят започваше да го оборва. Процесът на грижите в дома на Шитова толкова се проточи, че вторият етап на храненето се получи твърде интензивен и максимално кратък. За десет минути Надежда успя да натъпче Миша с такова количество храна, за чието поглъщане при нормални условия би му потрябвал най-малко един час. После те тичаха по стълбището към колата, а Надежда надуваше газта като бясна, за да стигнат до Института в пет часа. Напрежението от автомобилното препускане отмина и сега Миша Доценко се чувстваше, както е нормално да се чувства крайно уморен мъж, обилно и вкусно нахранен преди двайсет минути. Едва се сдържаше да не рухне в бездънната пропаст на дълбокия сън.
Вратата от коридора към приемната се отвори, влезе Генадий Лисаков. Надежда извъртя очи към него, като гледаше да не помръдва главата си.
— Танечка, викали са ме? — обърна се Лисаков към секретарката, без да обръща внимание на седналата на дивана двойка. Шитова седеше така, че за човека, влязъл в приемната, лицето й беше почти скрито зад мъжествения профил на Миша Доценко.
— Чакайте малко, при него има посетител — строго отговори Танечка и отново прещрака копчетата на интеркома. — Николай Николаевич, Лисаков е тук. Добре. Влезте — кимна тя на Генадий Иванович.
Миша силно стисна ръката на жената до себе си.
— Е?
— Абсолютно съм сигурна — твърдо отговори Надежда.
— Добре, да тръгваме.
Те излязоха от приемната и тръгнаха по дългите коридори, подминаваха врата след врата на отделни кабинети, общи стаи, пушални и зали за научни съвещания.
— Надюша, сега ще влезем в няколко кабинета, трябва да направя едно официално съобщение за служителите. Ако обичаш, не разговаряй с никого, нали? Всичко засега е много несигурно, не бива да казваш нищо на никого. Каквото трябва, ще го кажа аз. Влизаме тук.
Той отвори вратата, на която висеше табелка „Научен секретар: В. Е. Гусев“.
Той стигна с колата си до своя блок, но не намираше сили да слезе и да се качи в апартамента. Жена му сигурно си е вкъщи, ще трябва да разговаря с нея и насила да се тъпче с приготвената от нея вечеря. При мисълта за ядене му се догади. Не, ще поседи още малко в колата и ще удължи приятната самота. Трябва да обмисли много неща.
И тъй, любовницата на Галактионов, кой знае защо, е идентифицирала Лисаков. Вярно, в онзи момент тя беше почти в безсъзнание, не беше на себе си и почти нищо не видя. Тогава, пред сградата на „Петровка“, не го позна, плъзна поглед по лицето му, нито за миг не спря очи. А днес е идентифицирала Гена. Трудно е да се повярва в този късмет, но фактът си е факт. Той видя с очите си как изведоха Лисаков от Института и го вкараха в колата си. А преди това видя в Института Шитова заедно със служител от милицията. Наистина Генадий се възмущаваше, размахваше ръце и викаше, че това било безобразие и беззаконие. Всички така казват, когато ги арестуват, дори престъпниците, хванати на местопрестъплението, така че пламенните му протести едва ли са притеснили някого. Късмет, невероятен късмет!
Но — временен. Ами ако Шитова се отрече от думите си? Ако погледне Лисаков по-внимателно и разбере, че е сгрешила? Разбира се, това далеч не означава, че след това ще идентифицира истинския престъпник, когото бе видяла като гостенин на Галактионов. Добре, ще пуснат Лисаков, но това още не е краят на света. Ще продължат да търсят. Лошото е, че ще продължат да се въртят из Института. От тази ситуация трябва да се извлече максимална полза, и то по-бързо, докато никой не се е сетил, че е станала грешка. Колко е хубаво, че утре ще работят само половин ден, а вдругиден е празник. Цялата работа ще спре, а за четвъртък той трябва да направи така, че никой да не се усъмни във виновността на Гена. Интересно, как са успели да свържат Шитова с Института? Това не биваше да става. Но как е станало? Къде е допуснал грешка? Сигурно идва от цианида. Да, разбира се, цялата работа е в цианида. Когато Галактионов му предаде ампулите, първата му работа беше да погледне маркировката — забеляза, че ампулите са произведени в същия завод, откъдето идват доставките за Института. Тогава това не му хареса, но нямаше избор. Явно, когато са работили върху убийството на Галактионов, милиционерите са видели в Института същите ампули и са решили, че трябва да търсят убиеца тук. Общо взето, правилно са решили, но не намериха точния човек.