Шерлок Холмс (Том 1) [bg]
- Автор: Конан Дойл Артур
- Серия: Шерлок Холмс (bg) #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9789545286988
- Переводчик: Красимира Тодорова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Шерлок Холмс (Том 1) [bg]». Краткое содержание книги:
— Тя получи тази бележка едва вчера — рече Холмс.
— Господи! Колко мъчителна е била за нея изминалата седмица!
— Полицията държеше под наблюдение съдържателя на пушалнята — обади се инспектор Брадстрийт — и той е бил затруднен да прати лично писмото, без да го забележат. Навярно го е дал на някой клиент моряк, който очевидно чак след няколко дни се е сетил за поетото задължение.
— Точно така — каза Холмс, като кимна одобрително. — И аз стигнах до същото заключение. И все пак никога ли не са ви преследвали за просия, господин Сейнт Клеър?
— О, много пъти! Но мен глобата не ме плашеше.
— Сега обаче трябва завинаги да сложите край на приключението си — отсече Брадстрийт. — Ако желаете полицията да потули историята, налага се Хю Бун да изчезне.
— Вече съм се заклел тържествено и пред самия себе си.
— В такъв случай смятам, че срещу вас няма да бъдат предприети никакви мерки. Заловят ли ви обаче още веднъж, всичко ще излезе наяве. А на вас, господин Холмс, сме безкрайно задължени, че изяснихте историята. Много бих искал да знам все пак как успяхте да го сторите.
— Много просто — каза приятелят ми. — Седях на пет възглавници, докато изпуших всичкия си тютюн. А сега, Уотсън, мисля, че ако тръгнем незабавно за улица „Бейкър“, ще стигнем навреме за закуска.
Артър Конан Дойл
Синият карбункул
Отбих се при моя приятел Шерлок Холмс сутринта на втория ден след Коледа с намерението да му поднеса благопожеланията си за празниците. Той се бе изтегнал на кушетката, облечен в пурпурен халат, придърпал вдясно от себе си поставката за лули, за да му е подръка, а също и куп омачкани сутрешни вестници, които очевидно току-що бе прегледал. До кушетката стоеше дървен стол, а на облегалката му висеше доста опърпана и невзрачна мека шапка, силно износена, на места дори прокъсана. Лупата и пинсетата върху седалката на стола подсказваха, че шапката е била окачена така, за да бъде подложена на оглед.
— А, ти си зает — казах. — Навярно те прекъснах.
— Никак. Радвам се, че имам приятел, с когото да поговоря за плодовете на своя труд. Въпросът е съвършено тривиален — махна той към старата шапка, — но има някои неща, свързани с този въпрос, които не са съвсем безинтересни и дори са доста поучителни.
Настаних се в неговото кресло и протегнах ръце към пращящия огън да ги сгрея, защото навън бе лют мраз, а стъклата на прозорците бяха покрити с ледени кристали.
— Предполагам — отбелязах, — че макар да изглежда така невзрачна, тази вещ е свързана с някаква смайваща история и представлява следа, която ще те отведе до разрешаването на загадка и до възмездие за извършено престъпление.