Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Панек премигна объркано.
— Тълпата ще те разкъса на парчета, консуле. Още щом стъпиш извън тези стени.
— Това е лошо — отвърна намръщено Юлий. — Второто ми искане е дворът да напусне Египет. Имам кораби, които ще ви отведат в Кипър или на Сардиния, далече от трудностите на живота ви тук. Оттегляте се тихо и мирно, а аз ще ви уредя малко злато, за да си живеете на спокойствие.
Тримата египтяни се вцепениха. Очите на Панек заблестяха опасно.
— Ти се подиграваш с мен в собствения ми град, консуле! Какво си мислиш? Армията е свикана. Градът се изпълва с войници, разярени от това, което се осмели да направиш. Ако не върнеш царя, те ще пометат нищожната ти армия.
— Ако нападнете, момчето няма да оцелее — каза Юлий. — И ти ще си виновен за смъртта му. По-добре се успокой и помисли.
— Не можеш да го държиш тук вечно — отвърна Панек. — Колко дълго мислиш, че ще имаш храна? Ами вода?
— Имаме достатъчно — каза Юлий и сви рамене. — Но всъщност си прав. Не бива да се заплашваме един друг. Започни от това колко цениш живота му. Какво ще ми предложиш за своя цар?
Тримата египтяни заговориха на своя език, после Панек, вече овладял гнева си, каза:
— Можем да уредим търговски сделки между римските пристанища и вътрешността на Египет. Мога да уредя твоите търговци първи да имат достъп до нашите стоки.
— Чудесно — каза Юлий и махна да донесат вино и на египтяните. — Е, да започваме преговорите тогава.
Докато се стигне до споразумение, минаха цели трийсет дни на спорове и обсъждания. Нито Юлий, нито Панек присъстваха непрекъснато на срещите — изпращаха свои подчинени да правят предложения и контрапредложения. Това нямаше как да стане без влиянието на Клеопатра — тя сякаш знаеше точно колко може да бъде притискана делегацията на царедворците по всеки въпрос.
Тя самата не присъстваше на преговорите: прекарваше дните си с брат си, който вече свободно обикаляше из двореца. За Юлий беше странно да ги гледа как минават през залите, потънали в разговор, и още по-странно — да преценява връзката им. Клеопатра беше зряла жена, запозната с интригите на двора. Птолемей я слушаше и гневните му изблици не се повториха.
Нощем тя казваше на Юлий колко много мрази брат й сковаващия живот в двора. Явно и най-дребните му желания трябваше да бъдат одобрявани от Панек и Птолемей беше признал омразата си към него. В известен смисъл той беше ограничаван много повече, преди Юлий да го отвлече. Панек говореше с гласа на царя и армията щеше да се подчини на всяка негова заповед.
— Но брат ти е царят! — възкликна Юлий, когато тя му каза това. — Защо просто да не може да заповяда да набият с камшици Панек?
— Той е момче и не познава друг живот. Страх го е от Панек — обясни тя. — Мен не ме е страх от него, но жаждата му за власт ми е ясна. — Млъкна и стисна юмруци под чаршафите. — Преди година ми донесе заповед от царя, че трябва да бъда отстранена. Знаех, че това не може да идва от брат ми, но не ми беше позволено да се защитя. Тези, които ми бяха верни, заминаха в изгнание, а жените скубеха косите си и натриваха гърдите си с пепел. Повярвай ми, Панек е прекалено умен и едно момче не може да му се противопостави.
На трийсетия ден договорите бяха готови и доведоха Птолемей да положи подписа си под тях. Клеопатра дойде с него и щом я видя, Панек скочи.
— Царице… — запелтечи той, падна на колене и удари чело в пода.
Останалите царедворци направиха същото и тя се усмихна.
— Стани и довърши това, което си започнал, Панек. Свърза ни чрез златото с Рим, точно както исках, и с одобрението на твоя цар.
Панек хвърли бърз поглед към Птолемей, който ги наблюдаваше. Момчето бавно кимна.
— С брат ми постигнахме споразумение — измърка Клеопатра. — Влиянието ти приключи, Панек. Отново ще заемем местата си на троновете на Горното и Долното царство. Ще управляваме, Панек, но бъди спокоен — няма да останеш невъзнаграден за работата си.
Птолемей подаде на сестра си перо и тя написа „да бъде“ на всички документи. Папирусите съдържаха търговски споразумения, които щяха да ощетят Александрия, освен това на Рим трябваше да се плаща дан в злато през следващите десет години. Срещу тях Юлий беше направил изненадващото предложение да върне Кипър на Египет, който го беше притежавал преди векове. Очевидната щедрост на римлянина беше притеснила сериозно Панек, който не знаеше, че това предложение идва от Клеопатра. Кипър беше загубен след смъртта на Александър и неговото връщане почти щеше да компенсира отвличането на царя. Панек в крайна сметка се сети, че тъкмо царицата е била тайният глас зад преговорите, причината за разкриването на блъфовете му и разбиването на стратегиите му. Въздъхна съкрушено и се поклони на царското семейство.