![Древни брегове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/1/drevni-bregove-bg-download.jpg)
Древни брегове [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Древни брегове #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
— Не би трябвало това да има значение. Че колко петрол може да хвърлиш на световния пазар, ако го докарваш тук варел по варел през онази дупка или както там я наричат?
В думите му имаше логика и президентът се ободри от единствената добра новина за деня.
— Но ще има значение — продължи той след малко. — В крайна сметка. Защото, ако там има много ценни суровини, ние така или иначе някога все ще намерим начин да ги прехвърлим тук. И всички го разбират. Но не това е проблемът, нали?
— Не е.
За Тейлър беше повече от ясно, че залогът е много по-голям, отколкото състоянието на икономиката или резултатът от изборите. По един невероятен, буквално приказен начин, пред тях се бе спуснала стълба, водеща към небето. Съзнанието му инстинктивно отказваше да анализира последиците. Той не искаше да закрива уникалния проект. Човекът, който би сторил това, щеше да стане нарицателно за мракобесник през следващите едно-две столетия. А Мат Тейлър, подобно на всеки президент, твърдо държеше да остане с добро име в учебниците по история. Беше вярвал, че самото влизане в Белия дом автоматично ще му гарантира това. Но след като бе усетил атмосферата тук, вече бе започнал да завижда на Вашингтон, Линкълн, Рузвелт и Труман. Още в началото бе разбрал, че тяхното извисяване няма да бъде постижимо за него, понеже възможността за величие се открехва само по време на криза. Всяка администрация си има проблеми, но до появата на Ротондата неговите проблеми бяха банални: без необходимост да налага свое правителство, без нужда да спасява профсъюзи, без враг като Хитлер, с когото да воюва.
И ето че кризата бе ударила. При това силно. Така че сега му оставаше най-простото: да намери правилния курс.
Но кой, по дяволите, беше той?
— Тони — проговори президентът, — мисля, че търпяхме предостатъчно. Индианците не желаят да сътрудничат, така че ще трябва да намерим друг начин да сложим край на работите там. Не ме интересува какво ще ни струва, но аз няма да допусна тази страна да се разпадне на парчета по време на моя мандат.
Валхала, СД, 27 март (Ей Пи):
Тази сутрин в Северна Дакота загина човек, изтичал от гората край шосе 32 южно от града и попаднал под колелата на микробус. Жертвата е Джон Макуиган от Форт Мокси, който както изглежда е излязъл на лов извън сезона. Снегомобилът му е намерен на километър и половина от шосето в добро състояние. Полицията не бе в състояние да обясни защо Макуиган е изоставил машината и на всичко отгоре е тичал като обезумял. Разследването продължава. Макуиган оставя вдовица на име Джейн и две деца.
— Доктор Дийкин, абсолютно сигурни ли сте в това какво сте видели?
Кас погледна в обективите на телевизионните камери.
— Да — каза той. — Напълно.
— Но защо хората при хребета Джонсън мълчат по въпроса? Прикриват ли нещо?
Дийкин обмисли отговора си, преди да продължи:
— Не мисля. Разбирате ли, каквото и да е това нещо, то беше невидимо. Така че те може би просто не знаят за неговото съществуване.
— Значи твърдите, че нещо, което не може да бъде видяно, е минало през вратата?
— Мисля, че е така.
— И сега е на свобода в Северна Дакота?
— Да, склонен съм да вярвам в това.
Интервюиращият се обърна с лице към камерата:
— И така, може би имаме невидим посетител. Гледайте ни пак след минута, когато ще се опитаме да установим дали има връзка между преживяното от доктор Дийкин, днешните слухове за безтелесни гласове край една далечна гара и мистериозната смърт на един ловец, недалеч от хребета Джонсън.
25.