Древни брегове [bg]

Върна се при следата и пое напред. На едно място обреченото животно бе спряло и се бе пъхнало под ниските храсти. После се бе спуснало по стръмен склон. Трябваше да изостави пътя за повече от километър, за да стигне и той до дъното. После се наложи да го проследи по коритото на замръзнал поток.

Беше великолепно животно. Когато най-накрая го настигна, тъкмо се опитваше да се скрие под прегънатата от тежестта на снега растителност. Но, разбира се, нямаше как да заличи следите си. Джек свали карабината от рамо и вкара патрон в цевта. Погледите им се вплетоха в един необясним момент на взаимно разбиране и животното за последен път се опита да се изтегли назад.

Джек вдигна пушката, прицели се в сърцето му и натисна спусъка. Изстрелът се разнесе из гората и рикошира от дърветата. В очите на елена трепна изненада. Околността оживя и ято птици излетя във въздуха. По гърдите на елена изби кръв.

Предните му крака се подгънаха. Той рухна, потръпна конвулсивно и се отпусна.

Джек спря на място, преизпълнен с наслаждение от първичната красота на сцената, и изчака тръпките да престанат. Когато всичко свърши и еленът замря неподвижно, той се върна при снегомобила, за да вземе пластмасовото платно, в което щеше да загърне трупа. И в този миг нещо тъмно мина през диска на слънцето.

Джек вдигна поглед, като очакваше да види облак. Но небето над сплетените клони беше чисто. Той извади платното и снегът заскърца под ботушите му, когато го просна край трупа и разглади гънките му. Животното някак се бе заплело в храста и се наложи да счупи няколко клонки, за да го освободи и хване за предните крака.