![Древни брегове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/1/drevni-bregove-bg-download.jpg)
Древни брегове [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Древни брегове #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
Тя така и не разбра, че е останала с погрешно впечатление за Бил. Защото той вярваше на всяка своя дума.
Андреа Хоук помогна на Макс с екипировката за път и се дръпна настрана.
Видеозаписът на прехвърлянето в света на пръстените бе показал стена с дълъг прозорец в нея. Прозорецът беше тъмен. Стената бе гола. Никой не можеше да каже нищо повече за последното място, до което можеше да се стигне през Ротондата.
Картината беше оставила в тях впечатление за студено място, така че всички се бяха облекли добре.
— Знаете ли — обади се в последния момент Арки, — въпрос единствено на време е да останем някъде завинаги, без възможност за връщане.
— Точно така — съгласи се Андреа. — Трябва да измислим някакъв тест. Начин да сме сигурни, че ще можем да се приберем, преди да сме отишли.
— Ако измислите как да стане — каза Ейприл, — организирайте нещата.
Макс знаеше, че тя няма намерение да седи и да чака. Искаше да види всичко, което можеше да бъде видяно през Ротондата, и беше убеден, че тя планира след това да отиде на Едем и да изследва връзките оттам. Опасяваше се, че рано или късно щяха да я загубят окончателно.
Андреа застана до иконките, а Ейприл, Макс и Арки стъпиха на решетката.
— Готови сме за прехвърляне — официално съобщи Ейприл.
Андреа натисна иконката.
— Старата история — напомни Макс и повдигна лопатата. — Преди да предприемем каквото и да било друго, ще проверим възможността за връщане. — А на Андреа каза: — Ще изпратя лопатата обратно. Ако не мога, тогава ще напиша обяснение.
Андреа кимна.
Макс се опита да се отпусне. Затвори очи, заслепен от появилото се сияние, и дълбоко пое въздух в гърдите си. И може би именно това спаси живота му.
Вече беше установил, че световъртежът минава по-бързо, ако се пренесе със затворени очи. Наблюдаваше внимателно яркостта на сиянието през клепачите си и почувства обезпокоителната липса на физическа реалност около себе си, сякаш самият той повече не съществуваше. След това светлината угасна, силата на тежестта се върна и тялото му се материализира.
И едновременно с това Макс установи, че не може да диша.
Ледена вълна го удари безмилостно и той падна върху решетката. Ушите му пищяха, сърцето му всеки момент можеше да изхвръкне.
Вакуум!… Бяха се пренесли във вакуум.
Ейприл вкопчи пръсти около китката му. После залитна настрани от решетката. Той я последва.
Намираха се в дълга, цилиндрична кабина, натъпкана с машини. Черният правоъгълник, който бяха видели на записа, наистина се оказа прозорец, но в нощта отвън нямаше дори една звезда.
Зад тях имаше други прозорци и именно те обезпечаваха единствената светлина тук вътре: сиянието на грамадна елиптична галактика. Макар и парализиран от ужас, Макс бе поразен от величието на смайващата картина.
Арки се отправи през кабината към задната част на устройството за прехвърляне, което висеше на стълб като в терминала на Едем. От мястото си Макс можеше да види колоните с иконки.
Адвокатът погледна иконките и извърна очи към Макс. Той видя в изкривените черти на лицето му осъдителност. И още нещо.
Сега.
Макс прочете правилно смисъла.
Върви.
Тъмните очи се преместиха върху решетката. Макс сграбчи Ейприл, докато Арки натискаше нужната иконка. Един от символите светна, но пръстите му залепнаха и не можеха да се отлепят.
Космическият студ изсмука последната глътка кислород от гърдите на Макс. Светът пред очите му вече се размиваше и избледняваше. Обхвана го безразличие, всъщност не, изведнъж му се прииска всичко да свършва по-бързо.
Но Ейприл го държеше здраво. И го дръпна обратно върху решетката. Той залитна и тя се свлече зад него.
Арки беше паднал на колене и ги наблюдаваше.
Кабината започна да избледнява и ако имаше въздух в гърдите си, Макс щеше да изкрещи срещу нахлуващата светлина.
Лентата, която бе показана в предаването „Контрапункт“ на NBC, беше запечатала всичко по-интересно. Прикованата към екраните публика от цялата страна гледаше призрачната колона да се движи напред-назад. Ако някога в цялата история на телевизията бе имало видеообект, създаден да ужаси публиката си, това бе именно този запис.
— И детето — подбирайки думите си, попита водещият — беше намерено на полето, когато вие прогонихте това нещо?