![Древни брегове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/1/drevni-bregove-bg-download.jpg)
Древни брегове [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Древни брегове #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
— Виж кво — каза му той, ухилен до уши, — даже и да го могат този номер от „Стар Трек“, така че да влезеш тук и да излезеш право в Бисмарк, аз не сменям моя „Блейзър“ за някаква въшлива кабина. И не ми пука кой кви ми ги разправя.
Не след дълго Кас осъзна, че продавачът го наблюдава внимателно.
— Добре ли си, приятел? — загрижено го попита той. Казваше се Харви и усмивката му бе сменена от смръщване.
— Да — опита се да го успокои Кас. — Добре съм.
— Сигурен ли си? Изглеждаш ми малко…
Повече не му трябваше. Кас му разказа историята си, описа полета си из купола с най-големи подробности, спомена за чувството, че съзнанието му е абсорбирано от нещо и за опасенията си (той вече бе имал време подробно да обмисли случилото се), че някой е проникнал в него.
— Каквото и да е — прошепна той с широко отворени очи, — то е невидимо.
Продавачът кимна.
— Ами-и… — каза той и погледна часовника си, — трябва да вървя.
— Беше там — веднъж започнал, Кас имаше проблеми със спирането. — Господ ми е свидетел, то мина през вратата. И дежурният разбра, но едва ли ще признае нещо. — Той събори халбата си. — Виж, знам как звучи тази история. Но е истина. Някой се вмъкна тук, при нас.
Десет минути по-късно един репортер се опитваше да го интервюира. Но Кас бе взел решение повече да не говори. Разбира се, беше прекалено късно.
Сиу Фолс, СД, 27 март (Ройтерс):
Днес полицията залови в местен мотел обвинения в убийство Кармине Малачи „Изверга“. Малачи, който бе обявен за национално издирване след убийството на федерален съдия в Милуоки, бе арестуван по сигнал на местни жители, разпознали го по снимката му от документалния сериал „По следите на престъпленията“. Малачи бил на път за хребета Джонсън, Северна Дакота, където се надявал да избяга през вратата за Едем.
Полицейски източници съобщиха, че не е оказал съпротива. Задържали са го, когато се връщал от закуска в сладкарница за палачинки…
Кърт Холис мина покрай ремарке, натоварено с дървени трупи. Отиваше към депото, на около три километра разстояние, когато вятърът заговори.
Заедно с гаровия диспечер Джей-Джей Бендър бяха разпечатвали товарни вагони за митническа инспекция на съдържанието им. Бяха приключили с влака, който се оказа от 186 вагона, и той току-що бе поел по обратния път. Бендър и митничарката вървяха пред него и имаха аванс не повече от четирийсет крачки. Бяха пъхнали ръце дълбоко в джобовете си. Вързаните на каишки бележници се клатеха на вратовете им.
Бендър и инспекторката бяха рамо до рамо, навели глави срещу пронизващия вятър, който идваше от северозапад. Вървяха естествено от източната страна на влака, използвайки дългата композиция за заслон. Всъщност Кърт не се впечатляваше от времето толкова, колкото другите. Бендър и митничарката може и да бяха прекарали по-голямата част от живота си зад прозорци в стая. Кърт обаче бе сякъл дърва, бе работил по пътищата, бе товарил автовлакове и бе полагал релси. Кожата на лицето му беше станала на гьон, още като бе чукнал трийсетте.
Но ето че вече гонеше седемдесетте и тялото му беше започнало да сдава багажа. Рамене, колена, хълбоци щяха да го скъсат от болка. Имаше диабет, а от време на време го пробождаше и в гърдите. Ала думата доктор го хвърляше в ужас.
Затова бавно се влачеше през снега. Като се върнеха в депото, него го чакаше още работа. Другите нека си бързат, на него му беше добре и така. Кърт обичаше дългия обратен път след приключване на поредната композиция. Вече бе късен следобед и слънцето бързо се спускаше. Два дизела чакаха на паралелен коловоз да потеглят към Канада. В пролуката между вагоните се виждаха части от шосе 75. Някакъв пикап пътуваше на север към границата.
Кърт беше останал сам. Децата му отдавна бяха запрашили да живеят в Калифорния и Аризона. Джини, която му бе останала вярна съпруга цели трийсет и седем години, бе починала през пролетта.
Вятърът свиреше в сумрака. Лашкаше табелите на дървените трупи и посипваше вагоните с прах. И въздишаше името му.
Кърт.
Той спря и вдигна поглед към сивото небе.
Спътниците му решително вървяха напред. Някаква сойка, кацнала на цистерна, внимателно го наблюдаваше.
Кърт.
Този път още по-ясно. Леден вятър докосна лицето му.