Древни брегове [bg]

— Амин — обади се публиката в импровизираното студио.

Алма Каята, репортерка от „Уинипег Фрий Прес“, го хвана за интервю след службата.

— Преподобни Адисън — започна тя, — наистина ли вярвате, че сме открили Рая?

Намираха се в неговия офис, на горния етаж в задната част на новопоявилата се църква. Обстановката беше спартанска и доста скромна на фона на властта и влиянието на човека, който се намираше в нея. Той беше донесъл тук само бюро, два стола, а няколкото екземпляра на Библията, „Светата воля“ на Меткалф и „Оксфордски теологични студии“ стояха на мраморна полица. На стената висеше маслен портрет на майката на Адисън.

— Да — отговори й той, — аз наистина вярвам, че е така. Не можем да сме напълно сигурни, наистина, но съм убеден, че ако отидем там, ще мога да ви отговоря с положителност.

Отговорът допадна на Алма. Човекът реагираше смислено на въпроси, а това бе важна предпоставка, за да се получи добър очерк.

— Възнамерявате ли да отидете там? На Едем?

— Не — каза той. — Моят крак няма да стъпи в Градината. Това място е забранено за смъртните.

— И все пак казахте, че ще познаете Рая, ако го видите.

— Точно така. Всеки ще го познае.

— Но хората, които са били там, не са стигнали до този извод.

— Като казах всеки, имах предвид всеки християнин. Извинете ме, но аз мисля с категориите на вярващ.

— А как ще разберете?

Клепачите на Адисън леко трепнаха.

— Раят е част от светата същност. Адам и Ева бяха отпратени оттам доста бързо. Което беше умен ход, ако мога да си позволя подобна преценка — и той се усмихна като голямо, приятелски разположено куче. — Така Градината остана неомърсена. Чиста. О, да, това място е свещено и аз съм убеден, че всеки, който е загрижен за спокойствието на своята душа, ще разпознае този факт незабавно. Най-малкото заради ангела.

— Ангела?

— Да: „И Той постави ангел с пламтящ меч“. Уверявам ви, че наистина не бих искал да съм сред нахлулите там.

Алма си тръгна убедена, че Адисън не вярва на нито една дума от казаното. Но нали беше получила информация за своя материал, на който бе писано да изкара ангелите на значителна част от провинциалистите.