![Древни брегове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/1/drevni-bregove-bg-download.jpg)
Древни брегове [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Древни брегове #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
— Ако опре до заплаха срещу обществената безопасност, ние можем да превземем мястото. Разбира се, дори в този случай не съм сигурен какво трябва да направим с него. Мен да питаш, това е най-горещият картоф, за който някога съм чувал.
— Не мога просто така да прегазя някого — въздъхна президентът. — Знаеш, че медиите вече никому не прощават.
— Ами тогава да се молим да имаме късмет — каза Ед. — Може да стане някаква издънка и тогава ще получиш повод да влезеш при тях.
Кас Дийкин се бе върнал от Едем в състояние на духа, за което имаше една-единствена дума — екстаз. Беше ботаник и джобовете му бяха пълни с мостри от извънземна флора. Знаеше, че не трябва да взема нищо оттам и дори бе подписал клетвена декларация, че няма да го направи, но нали хората от охраната не могат да огреят навсякъде. Беше му се открила възможност, прекалено добра, за да я изпусне.
Слезе от решетката заедно с Жуан Барсера, астроном от Калтек, и Джанис Решевски — математичка от Бръшляновата лига. Безстрастен индианец с бележник в ръка стоеше до иконките и отмяташе имената им. От другата страна имаше дванайсет групи, но тази на Кас бе извадила нещастието да се прибере първа.
Той и спътниците му възбудено обсъждаха невероятното изживяване да стъпят на чужда планета и едва сдържаха емоциите си, когато решетката се освети в златисто.
Човекът от охраната погледна иконките, за които Кас знаеше (всъщност всички жители на Земята знаеха), че контролират транспортната система.
Взря се в пулсиращата светлина, очаквайки да се появи още някой. После дежурният промърмори на себе си:
— Грешна икона.
Кас нямаше представа какво има предвид, но бе повече от ясно, че се бе случило нещо необичайно. Пазачът сложи ръка върху револвера, но не го извади от кобура. Златното кълбо се стабилизира и започна да избледнява. На решетката нямаше никой.
Кас обаче усети нещо да се намърдва в главата му и сетивата му се разбунтуваха. Извитите стени на купола му заговориха шепнешком, пространството под него се сви и се опита да се напъха през гърлото му. Съзнанието му излетя над пода и бе подхванато от въздушните течения. Те се смесиха с кръвта му, той мина покрай дългия прозорец, като преглъщаше сълзите на опиянение, намери и запълни със себе си коридора, изтече през него и се понесе към петното слънчева светлина, което бе отвор в безкрая.
Кас погледна вътрешната страна на клепачите си, усети светът да се разлюлява и почувства нечии ръце да повдигат главата му. Чувстваше лицето си студено и мокро.
— Чакай — каза му някой. — Не мърдай.
Друг глас:
— Ще се оправиш, Кас.
А трети извика:
— Насам.
Кас рискува да отвори очи. Оказа се, че му говори индианецът.
— Спокойно — изрече той. — Помощта е на път.
— Благодаря — отвърна Кас. — Добре съм.
Но мракът отново се спусна над него като лепкава мъгла. Дочу някакви хора нещо да говорят. И после пак чу изненаданата реплика на пазача: Грешна икона…
24.
Фантомът на Кас Дийкин може и да не стане толкова известен, колкото призрака на Хамлетовия баща. Но е сигурно, че успя здравата да изплаши доста повече хора.
Майк Тауър, „Чикаго Трибюн“
Кас Дийкин знаеше, че колегите му ще очакват от него да им разкаже за Едем. Но още не можеше да се съвземе. Беше се върнал със самолет в Чикаго, но не успя да заспи нито по време на полета, нито когато се прибра вкъщи. Остави лампите да светят навсякъде. Унесе се на няколко пъти, но бе измъчван от ужасни кошмари.
На сутринта се обади в работата си да съобщи, че е болен. После почувства нужда от компания и първо слезе да закусва в „При Мини“, а след това отиде в обществената библиотека „Лайл“.
Малко след единайсет часа цъфна в „Коландър бар енд грил“. Кас по правило се въздържаше да пие, понеже лесно трупаше килограми. Но случаят беше особен.
Поръча си халба наливна бира и не след дълго завърза разговор с продавач от магазина на „Шевролет“ на отсрещната страна на улицата. Продавачът се оказа представителен мъж на средна възраст, който като че ли не можеше да забрави, че е продавач. Не че Кас имаше нещо против, днес той направо желаеше да чува човешки глас.
Продавачът нещо му разправяше за моментната нестабилност на бранша и едновременно с това превъзнасяше удоволствието да обикаляш Америка по черните пътища.