Древни брегове [bg]

Джим го наблюдаваше през окуляра на камерата си. Червената лампичка в зрителното поле го уверяваше, че в момента записва.

Мен ли чакаш?

Нещото отново приближи. Вятърът опитваше да се завре под яката на човека и да отскубне косата му.

Направи крачка напред. Онова отстъпи.

Подобно на всички останали в района на Форт Мокси и Стюйвезант бе чувал какви ли не теории, измислици и фантасмагории, откакто бяха разкопали Ротондата. Така че без някой да му подсказва, той се запита дали в прерията не съществува някаква неизвестна до този момент форма на живот, решила да се открие пред него точно в този момент. Мисълта му се стори толкова нелепа, че неволно се засмя. Освен това го подтикна към решението да види отблизо за какво става дума.

И Джим тръгна напред.

Нещото се изтегли.

Той продължи да върви. Снегът ставаше все по-дълбок, пълнеше обувките му и вкочаняваше глезените му.

Снежният дявол продължаваше да се изтегля назад. Джим се надяваше, че всичко това ще остане запечатано на касетата.

Вихърът се въртеше и блестеше под слънцето, но стриктно поддържаше едно и също разстояние от Джим. Забавеше ли той, забавяше и то.

На магистралата спря втора кола. Стюйвезант се запита как би могъл да обясни поведението си и съзнанието му изрисува заглавие в следващия брой на „Нюз“: „Задържан полудял редактор“.

Ловът беше безсмислен. Равнината продължаваше оттук, та чак до Уинипег. Прекалено далече, реши Стюйвезант.

— Съжалявам — изрече той на глас. — Аз съм дотук.

Нещото се отдалечи на още двайсет метра. И се разпадна.

А в снега под него остана тъмен предмет.

Джери Тъли.

От този ден Джим Стюйвезант стана религиозен. Разказът, който в крайна сметка все пак се появи във „Форт Мокси Нюз“, бе съкратена версия на цялата истина.