Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Катрин вдигна ръка, за да го спре. Сините очи бяха необичайно корави.
— Опитах се да не те нараня, но ти ме принуди да бъда откровена, затова ще ти кажа: Клайв е по-богат, от благороден род, първороден син е и познава света много по-добре от теб. Двамата сме на мнение, че бракът не бива да ни ограничава. След като го даря с наследник, ще имам свободата да се наслаждавам на живота, както искам. В отчаянието си бях готова да преглътна произхода и имотното ти състояние, но сега имам по-добра перспектива. Не мога да се обвържа с човек, жаден да ме притежава. Не мога да ти позволя да ме обсебиш. Искам да живея според собствените си представи.
Думите й бяха като удари с чук. Майкъл я гледаше, без да мигне. Дробовете му се свиха и той с мъка поемаше въздух. Катрин се оказа същата като Каролайн. Отново бе допуснал една жена да се подиграе с чувствата му. По дяволите, никога ли нямаше да поумнее?
— Права си. Аз явно имам старомодни представи за брака. Не мога да се оженя за уличница.
Катрин побледня.
— Не съм подходяща за пиедестала, на който си ме въздигнал, Майкъл. Исках да се разделим като приятели, но се оказа невъзможно.
— Приятели? — повтори невярващо той. — Със сигурност не. По дяволите, Катрин!
Очите й святкаха като на котка.
— Наредих да съберат багажа ти и да го натоварят в каретата. Лодката вече чака на пристанището, за да те отведе в Пенуорд.
Ако не излезеше веднага, щеше да извърши нещо непоправимо. Майкъл беше готов да заплаче като дете. Или да убие и нея, и себе си. Затова се обърна рязко и се запъти към вратата. Хвана се здраво за перилата, защото не му достигаше въздух. Вдишай бавно, издишай. И пак, и пак. Напълни дробовете с въздух.
Като се успокои, той излезе на двора и се отправи към чакащата карета. Беше оцелял след катастрофата с Каролайн, след Ватерло, значи щеше да преживее и Катрин.
По дяволите, защо тя не го остави да умре в Белгия!
Катрин се отпусна в креслото, цялата трепереща.
— Добре се справи скъпа, но не ми харесаха думите ти, че смяташ да си отваряш краката и за други мъже. — Халдоран говореше провлечено, но с едва прикрита злоба. — Жена ми трябва да принадлежи само на мен. Никога не го забравяй, защото ще съжаляваш.
Тя преглътна мъчително.
— Казах го, защото исках лорд Майкъл да се отврати от мен. Не бива да се тревожиш за верността ми, Клайв. И аз съм почитателка на моногамията.
Халдоран се усмихна доволно и се запъти към вратата.
— Отивам да се уверя, че Кениън наистина ще си замине.
— Разбира се, че ще си замине. След случилото се днес няма да ме погледне никога вече.
След като Клайв излезе, Катрин закри лице с ръцете си. Сърцето й биеше с такава сила, че нищо чудно и тя да получи апоплектичен удар.
И след сто години нямаше да забрави как изглеждаше Майкъл, когато я напусна.
Катрин стисна ръце в юмруци. В Испания беше убила двама мъже на бойното поле, които страдаха от толкова жестоки болки, че я заклеваха да го стори. И тя го направи, макар че беше против най-дълбоката й същност.
За да спре треперенето си, тя пое дълбоко дъх. Един ден, при удобен случай, щеше да убие Халдоран. Щеше да го направи хладнокръвно, без да трепне. И никога нямаше да съжалява.
30
Инстинктът и безумният порив за бягство взеха връх, след като мълчаливият лодкар свали Майкъл в Пенуорд. В малката гостилница той купи най-бързия кон, който можа да намери, заедно със седлото и сбруята. Тъй като не можеше да вземе целия си багаж на коня, нареди да му го изпратят с пощенската карета в Лондон.
В една малка чанта се събраха всички вещи от първа необходимост. Докато прибираше нещата си, Майкъл видя сребърния калейдоскоп, който Люсиен му бе изпратил след Ватерло. Очевидно не му носеше късмет като първия. Въздъхна и го уви в една риза. Оседла коня, метна се на гърба му и препусна. Не искаше да наеме карета, жадуваше за физическото напрежение на ездата. Може би умората щеше да надвие мъката и бездънното разочарование.
Лудото препускане продължи до късно през нощта. В ума му се въртеше само една мисъл — как бе допуснал такава катастрофална грешка? След като научи истината за Каролайн, той се постара да остане обективен и откри признаците на нечестност и злоба, които винаги бяха оставали скрити зад красотата и чара й. Тогава беше твърде влюбен — и ослепял от страст, — за да ги забележи.
Сега трябваше да постъпи по същия начин и да открие признаци за егоизма и измамността на Катрин. Когато в Лондон се усъмни в артистичния й талант, тя се усмихна и го нарече Колин с убедителност, от която го побиха тръпки. На острова играеше майсторски ролята си. Когато писмото на Кенет я изобличи в лъжа, обясни мотивите си с трогателна сериозност. Той се хвана, повярва, че е постъпила така от отчаяние, и й прости.