Защото вярваш в любовта

Катрин се отдръпна, преди да я е докоснал.

— Май не се изразих ясно. Трябва да си отидеш завинаги. Историята е приключена.

Майкъл помисли, че не е чул добре.

— Какво каза? Мислех, че искаме да се оженим.

— Така ли? — отвърна с високо вдигнати вежди тя. — Няколко пъти намекна за такава възможност, но не се сети да ми направиш предложение.

Той отдаде тона й на преживяното напрежение и обузда напиращия гняв.

— Може би трябваше да говоря направо, но положението е ясно. Ти не си от жените, които имат… «истории», а аз не съм мъж, който прелъстява почтени жени за свое удоволствие.

Очите й се присвиха.

— Ти не ме познаваш, Майкъл. През целия си живот съм се съобразявала с други хора. Най-после имам възможност да вземам самостоятелни решения. Не мисля за брак с теб.

Кръвта пулсираше болезнено в слепоочията му.

— Бях повярвал, че съм променил решението ти — проговори предпазливо той. — Или скоро ще го променя, ако не съм успял.

Катрин поклати глава.

— Приеми, че всичко е свършило, Майкъл. Приятно ми беше с теб, но не те искам за съпруг.

— Приятно? — повтори той. — Това ли изпитваш към мен?

Тя вдигна рамене.

— Никога не съм казвала, че те обичам.

Точно така. Той си правеше заключения от поведението й. Съвсем естествено беше да приеме, че ще се оженят.

— Прощавай, но ми е трудно да разбера — заговори напрегнато той. — В малкото часове на отсъствието ми си станала друга жена.

— Говори по-тихо. Лердът има нужда от спокойствие. — Тя хвърли страхлив поглед към вратата на спалнята.

Катрин беше обезумяла от страх за живота на дядо си — това беше единственото разумно обяснение. Решен да сложи край на кошмара, Майкъл прекоси стаята с бързи стъпки и я грабна в обятията си. Страстта лекуваше страха.

Катрин се отпусна безволно в прегръдката му и за момент стана отново жената, която обичаше. Но бързо се отдръпна и в очите й блесна дива решителност.

— По дяволите, Майкъл, аз не съм твоя собственост! Спасих живота ти, ти си плати дълга, като дойде с мен в Скоул. Сега сме квит. Върви си! Остави ме сама!

Преди да е успял да отговори, вратата на спалнята се отвори и се появи Халдоран. Лицето му беше заплашително.

— Ако не престанете да досаждате на годеницата ми, Кениън, ще бъда принуден да взема мерки.

Майкъл зяпна слисано.

— Искаш да се омъжиш за него?

— Да. — Тя застана пред братовчед си. — Клайв има островна кръв. Познава Скоул от детските си години. Освен това е дискретен. Веднага те е познал, но до днес си мълча. След като си поговорихме, установихме, че имаме много общи черти.

Халдоран се усмихна със злобно задоволство.

— Катрин е сигурна, че съм по-добър мъж от вас, Кениън.

— Глупости — изсъска Майкъл, готов да добави: та тя дори не ви харесва.