Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Господине, моля ви, оставете ме да мина — каза Рето на младия мъж до вратата.
— Господине — извика младежът, който преследваше Рето, — спрете този нещастник.
— Бъдете спокоен, господин Дьо Шарни, няма да мине — каза младият мъж до вратата.
— Господин Дьо Таверне, вие тук? — извика Шарни, защото точно той се бе появил веднага след касиера на улица „Монторгьой“ при Рето.
Сутринта и на двамата, след като прочетоха вестника, им хрумна едно и също нещо, защото и двамата ги бе завладяло едно и също чувство. И без да се наговарят, те осъществиха това, което бяха замислили: да отидат при вестникаря и да поискат удовлетворение за нанесената обида и ако не са доволни, да го набият. Ала сега всеки от тях, като забеляза другия, изпита неприятното чувство, че има съперник в лицето на човека, който е имал същото намерение. Господин Дьо Шарни с намусен тон произнесе четири думи:
— Господин Дьо Таверне, вие?
— Аз — отговори Филип със същия тон и се насочи на свой ред към умоляващия го вестникар, който беше проврял двете си ръце през желязната решетка на вратата. — Аз съм, но, изглежда, съм дошъл прекалено късно. Е, добре, аз само ще присъствам на тържеството. Освен ако не бъдете така добър да ми отворите.
— Тържество — прошепна ужасен вестникарят, — тържество, какво говорите, господа? Ще ме убивате ли?
— О! — възрази Шарни. — Силно казано. Не, господине, няма да ви убивам, най-напред ще ви разпитам, а после ще реша. Господин Дьо Таверне, надявам се, разрешавате да действам по своему с този човек, нали?
— Разбира се, господине — отговори Филип. — Вие имате предимство, тъй като сте дошли пръв.
— Хайде, застанете до стената и не мърдайте — заповяда Шарни. — И така, признавате ли, драги господинчо, че сте написали, публикували, както го наричате, забавния разказ срещу кралицата, който тази сутрин излезе във вашия вестник?
— Господине, той не е срещу кралицата.
— А! Само това оставаше!
— Много сте търпелив — изръмжа Филип от другата страна на вратата.
— Бъдете спокоен! — отговори Шарни.
— Да — тихо каза Филип, — но и аз чакам.
Шарни не отговори на Таверне, а се обърна към клетия Рето:
— Атенаотна това е Антоанета, прочетено обратно… О, не лъжете, господине. Ще бъде тъй плоско и глупаво, че вместо да ви набия, или по-скоро убия, жив ще ви одера. Отговорете ясно! Попитах ви дали сте единственият автор на този памфлет.
— Не съм издайник — отвърна Рето и се изправи.
— Много добре! Значи имате съучастник. Най-напред човекът, който е изпратил да купят хиляда броя от това обидно съчинение, да предположим граф Дьо Калиостро, както казахте преди малко. Графът ще си плати също, след като си заплатите и вие.
— Господине, аз не го обвинявам — извика вестникарят от страх да не попадне под гневните удари на двамата, без да брои още Филип, който стоеше пребледнял от другата страна на вратата.
— Но — продължи Шарни — тъй като вас съм заловил първи, вие ще платите първи.
Той вдигна бастуна си.
— Господине, само ако имах шпага — извика вестникарят.
Шарни свали бастуна си и каза:
— Господин Филип, дайте, моля ви, шпагата си на този мерзавец.
— О, никога! Не давам почтената си шпага на нищожества. Ето бастуна ми, ако не е достатъчен вашият. Но по съвест не мога да направя нищо друго за него и за вас.
— Дявол да го вземе! Бастун! — каза силно раздразнен Рето. — Знаете ли, господине, че съм благородник?
— Тогава — каза Шарни и хвърли шпагата си в краката на вестникаря, — заемете ми вашата, господин Дьо Таверне. Аз ще се разплатя, като няма да докосна тази тук.
Филип нямаше вече какво да възрази. Той извади шпагата си от ножницата и я подаде на Шарни през решетката, който я пое с жест на благодарност.