Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— А! Благородник си — обърна се той към Рето, — а пишеш подобни непристойни думи за кралицата! Е, добре! Вдигни шпагата и докажи, че си благородник.
Рето не помръдна. Човек би казал, че се страхуваше от шпагата в краката му, както и от бастуна, който в един миг беше над главата му.
— Да го вземат дяволите! — възкликна силно раздразнен Филип. — Отворете ми най-после тази врата!
— Извинете, господине — каза Шарни, — но вие вече се съгласихте този човек да принадлежи най-напред на мен.
— Тогава побързайте да свършите, защото нямам търпение да започна и аз.
— Трябваше да използвам всички средства, преди да стигна до крайности — каза Шарни. — Защото да се нанасят удари с бастун струва почти толкова, колкото да се изтърпят. Но тъй като господинът предпочита ударите с бастун пред ударите с шпага, добре, ще бъде обслужен по негов вкус.
Едва бяха казани тези думи и писък, издаден от Рето, извести, че Шарни от думи бе преминал към дела. По-точно към пет-шест силно нанесени удара и всеки бе изтръгнал вик, равен на болката, която беше предизвикал първият. Виковете привлякоха старата Алдегонд, но Шарни се разтревожи толкова силно от нейните викове, колкото и от виковете на господаря й.
През това време Филип, който стоеше като Адам извън рая, гризеше ноктите си и обикаляше като мечка, усетила дъх на прясно месо пред клетката. Най-после Шарни се спря изморен от ударите, които беше нанесъл, а Рето се просна на земята, изтощен от побоя.
— И така — каза Филип, — свършихте ли, господине?
— Да — отговори Шарни.
— Сега ми върнете шпагата, която ви беше ненужна, и ми отворете.
— Господине, господине — помоли Рето, видял някакъв защитник в човека, който бе вече приключил сметките си с него.
— Разбирате, че не мога да оставя господина на вратата — каза Шарни. — Ще му отворя.
— О, това е убийство! — извика Рето. — Е, хайде, убийте ме веднага с шпагата и всичко да се свърши.
— О — каза Шарни, — успокойте се, мисля, че господинът дори няма да ви докосне.
— Имате право — каза с голямо презрение Филип, който току-що бе влязъл. — Нямам намерение. Набиха ви много добре, а както казва правната аксиома: Non bis in idem52. Ho има още екземпляри от вестника, важно е те да бъдат унищожени.
— А! Много добре! — възкликна Шарни. — Виждате ли, двама души мислят по-добре от един. Аз може би щях да забравя. Но как попаднахте на тази врата, господин Дьо Таверне?
— Ами — каза Филип — осведомих се в квартала за навиците на този измамник. Научих, че имал навика да бяга, като го поставят натясно. Разпитах как се изплъзва и реших, че като се появя на скритата врата, вместо да се представя на главния вход, и затворя изхода, ще заловя лисицата в леговището й. Същата мисъл за отмъщение е дошла и на вас, но тъй като сте бързали повече от мен, вашите сведения не са така пълни. Влезли сте през вратата, откъдето минават всички, и той щеше да ви се изплъзне, ако за щастие не ме бяхте заварили тук.
— Радвам се! Елате, господин Дьо Таверне. Този хитрец ще ни заведе до печатарската машина.
— Но машината не е тук — рече Рето.
— Лъжа! — извика заканително Шарни.
— Не, не — намеси се Филип, — виждате, че има право, буквите ги няма, останали са само вестниците. Издадените броеве обаче трябва да са тук освен хилядата екземпляра, продадени на господин Дьо Калиостро.
— Тогава Рето ще унищожи вестниците пред нас.
— Ще ги изгори, така е по-сигурно.
И Филип със задоволство отблъсна Рето и те се отправиха към малкото помещение на партера.
33.
Как двама приятели стават врагове
След като чу крясъците на господаря си и разбра, че вратата е заключена, Алдегонд отиде да търси стражата.
Преди да се върне обаче, Филип и Шарни имаха достатъчно време да запалят голям огън с първите броеве на вестника, после да накъсат и да хвърлят в пламъците и другите.
Двамата господа горяха последните вестници, когато в дъното на двора зад Алдегонд се появи стражата, придружена от стотина хлапаци и още толкова любопитни жени. Първите войници пристигнаха в преддверието, когато догаряше последният брой от вестника. За тяхно щастие Филип и Шарни познаваха пътя, който Рето, без да иска, им беше показал. Те прекосиха тайния коридор, пуснаха резето и преминаха през желязната врата, която водеше към улица „Старите августинци“. Превъртяха два пъти ключа и го хвърлиха в първия канал. През това време Рето се почувства свободен и се развика: „Помощ! Убийци!“, а Алдегонд, като видя отблясъците на пламъците, също нададе вик: „Пожар!“
Войниците пристигнаха, но тъй като младите мъже вече си бяха отишли и огънят догаряше, не сметнаха за необходимо да продължат диренето.
52
Non bis in idem — два пъти не трябва да се наказва за едно и също нещо — бел.прев.