Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Стига моята компания да не ви е много непоносима, господине…
— Как така?
— Може да не се разделяме. Наредих да дойдат с каретата ми и да ме чакат на площад „Роаял“, на две крачки оттук, както знаете.
— Значи ми предлагате място в каретата?
— Да. С най-голямо удоволствие.
Двамата млади мъже, които се бяха гледали отначало като съперници, а после, при първата възможност — като истински врагове, се забързаха, за да стигнат на площад „Роаял“. На ъгъла на улица „Па дьо ла Мюл“ те забелязаха каретата на Дьо Шарни. Той не си направи труда да отиде по-далеч, а даде знак на човека в ливрея. Каретата се приближи. Шарни покани Филип да се настани и потеглиха към „Шан-з-Елизе“. Преди да се качи в колата, Шарни написа две думи върху един лист и накара слугата да отнесе бележката в замъка му в Париж. Конете на господин Дьо Шарни бяха великолепни и за по-малко от половин час пристигнаха в Булонския лес. Щом намери подходящо място в гората, Шарни каза на кочияша да спре.
— Времето е хубаво за разходка, нали, господин Дьо Таверне? — каза Шарни.
— Хубаво време, да, господине.
Двамата слязоха.
— Потегляйте, Дофен! — каза Шарни на кочияша.
— Господине — каза Таверне, — може би грешите, че връщате каретата. Един от нас може да има нужда от нея, за да се прибере вкъщи.
— Преди всичко, господине — каза Шарни, — е тайната относно цялата тази работа. Доверена на един лакей, има опасност утре цял Париж да говори за нея.
— Както желаете, господине, но момчето, което ни докара, сигурно вече знае за какво става дума. Тези хора прекалено добре познават нравите на благородниците, за да се съмняват, че не възнамеряваме да се разхождаме, щом отиваме в Булонския лес, Венсан или Сатори. По начина, по който ни докара, не е никак трудно да се досети. И така, искам пак да ви кажа, че кочияшът вече предполага за какво се отнася. Сега допускам, че не го знае точно. Той ще види мен или вас ранен, а може би убит и това ще бъде напълно достатъчно, за да разбере, макар и малко късно. Не е ли по-добре да го задържим, за да откара този от нас, който няма да може да се върне, отколкото да останете вие или да ме оставите сам в затруднено положение.
— Имате право, господине — отвърна Шарни и се обърна към кочияша.
— Дофен, спрете, ще чакате тук.
Дофен очакваше, че ще го извикат обратно, и не бе подкарал бързо конете, така че успя да чуе гласа на Шарни. Понеже, както беше казал Филип, предполагаше какво ще се случи, той се настани на капрата така, че да вижда през още голите дървета сцената, в която явно неговият господар щеше да бъде едно от главните действащи лица. Малко по малко те навлязоха в гората. След пет минути бяха почти потънали в синкавия здрач, който замъгляваше хоризонта. Филип, който вървеше отпред, попадна на сухо и твърдо място във вид на правоъгълник, много подходящо за целта, довела и двамата тук.
— Господин Шарни, струва ми се, че мястото е подходящо, освен ако вие сте на друго мнение — каза Филип.
— Чудесно, господине — отвърна Шарни и свали дрехата си.
Филип също свали своята дреха, хвърли на земята шапката си и извади шпагата от ножницата.
— Господине — каза Шарни, чиято шпага още беше в ножницата, — на всеки друг бих казал: „Рицарю, ако не извинение, то поне любезност, отново ще бъдем добри приятели.“ От друга страна, на вас, на един смелчага, който пристига от Америка, от страната, където се дуелират тъй добре, не мога…
— А аз — отговори Филип — бих казал на всеки друг: „Може би спрямо вас съм сгрешил“, но на вас, на смелия моряк, който предишната вечер предизвикваше със своите славни подвизи възторга на целия дворец, на вас, господин Шарни, не мога нищо друго да кажа освен: „Господин графе, направете ми честта да се защитавате.“
Графът прие и на свой ред изтегли шпагата си.
— Господине — каза Шарни, — мисля, че нито единият, нито другият засегна истинската причина за разправата.
— Не ви разбирам, графе — отвърна Филип.
— О, напротив, господине, разбирате ме, дори много добре и тъй като идвате от страна, където нямат навика да лъжат, вие се изчервихте, като ми казахте, че не ме разбирате.
— Защитавайте се! — повтори Филип.
Шпагите се кръстосаха. При първите атаки Филип забеляза, че има явно превъзходство над противника си, но вместо да усети прилив на нова сила, той, изглежда, се обезкуражи напълно. При явното превъзходство, което даваше на Филип възможност да запази напълно хладнокръвие, стана така, сякаш дуелирането беше някакво забавление в зала за фехтовка и вместо шпага той като че ли държеше тренировъчна рапира. Филип се задоволяваше само да отбива ударите. Схватката продължаваше повече от минута, а той не бе нанесъл нито един удар.