Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Е, добре, монсеньор, ако моят съдружник приеме отстъпката, аз съм съгласен.
— Добре.
— И така — цената е милион и петстотин хиляди ливри.
— Да.
— Остава само начинът за заплащането.
— В това отношение няма да имате ни най-малко затруднение — каза Бозир. — Как желаете да ви бъде заплатено?
— Ами — засмя се Бьомер, — ако е възможно, в брой…
— Какво наричате в брой? — попита студено Бозир.
— О, добре зная, че никой няма милион и половина в наличност — въздъхна Бьомер.
— Освен това вие самият бихте се затруднили, господин Бьомер.
— Господин секретар, аз обаче в никой случай не ще се съглася да се лиша от пари в брой.
— Съвсем точно.
Той се обърна към дон Мануел.
— Ваша светлост, колко бихте дали в брой на господин Бьомер?
— Сто хиляди ливри — каза португалецът.
— Сто хиляди ливри — каза Бозир на Бьомер, за да приключи пазарлъка.
— А останалото? — попита Бьомер.
— Времето, необходимо на монсеньор да изпрати полица от Париж до Лисабон, освен ако предпочитате да чакате, докато дойде известието от Лисабон до Париж.
— О — добави Бьомер, — ние имаме представител там и като му пишем…
— Да, така — засмя се иронично Бозир, — пишете му и го питайте дали господин Суза е платежоспособен и дали Нейно величество кралицата има милион и четиристотин хиляди ливри.
— Господине — каза смутено Бьомер.
— Приемате ли, или предпочитате други условия?
— Тези, които господин секретарят благоволи да ми предложи, изглеждат приемливи. Ще има ли разсрочки за плащанията?
— Ще има три срока, господин Бьомер, по петстотин хиляди ливри, а за вас това ще значи едно интересно пътуване.
— Едно пътуване до Лисабон?
— Защо не?… Да получи милион и половина за три месеца, си струва човек да се пораздвижи, нали?
— О, без съмнение, но…
— Освен това пътуването ще бъде за сметка на посолството и ще ви придружаваме или аз, или канцлерът.
— Ще нося ли диамантите?
— Без съмнение, освен ако предпочетете да изпратите полиците и да оставите диамантите сами да заминат за Португалия.
— Не зная… смятам… че… пътуването би било полезно и…
— Такова е и моето мнение — каза Бозир. — Ще подпишем тук. Вие ще получите вашите сто хиляди ливри в брой. Ще подпишете сделката и ще занесете на Нейно величество диамантите. Кой е вашият представител?
— Братя Нуниш Балбоа.
Дон Мануел повдигна глава.
— Те са моите банкери — каза той, като се усмихваше.
— Това са банкерите на Негово превъзходителство — каза Бозир, като също се усмихна.
Бьомер засия от радост; не бе останало нищо от предишния му вид. Поклони се, благодари и се сбогува. Внезапно една мисъл го накара да се върне.
— Какво има? — обезпокоен попита Бозир.
— Имам ли честната ви дума? — попита Бьомер.
— Да, имате нашето съгласие.
— А и още нещо — добави Бьомер. — Господине, това е много деликатен въпрос и чувството за чест на този, който носи португалско име, е прекалено силно, за да не може Негово превъзходителство да разбере мисълта ми.
— Колко увъртания! Какво всъщност има?
— Ето каква е работата! Огърлицата е била предложена на Нейно величество кралицата на Франция.
— Която тя не е приела. После?
— Ние не можем, господине, да допуснем огърлицата да излезе завинаги от Франция, без да предупредим кралицата. Уважението и предаността изискват да дадем предпочитание на Нейно величество.
— Правилно — каза важно дон Мануел. — Бих искал и нашите португалски търговци да говорят така, както господин Бьомер.
— Много съм щастлив и горд от одобрението, с което Негово превъзходителство ме удостои. И така, ето двата въпроса, за които говорихме: потвърждаване на условията от страна на Босанж; повторен и окончателен отказ на Нейно величество кралицата на Франция. За да реша тези въпроси, ви моля за три дни.
— От наша страна — каза Бозир — сто хиляди ливри в брой и три полици по петстотин хиляди ливри. Кутията с диамантите ще предадете на господин канцлера на посолството или на мен; един от нас ще ви придружи до Лисабон при господата Нуниш Балбоа. Окончателното изплащане ще стане три месеца по-късно. За пътуването няма да плащате.
— Да, монсеньор, да, господине — каза, като се покланяше, Бьомер.
— А, чакайте — обади се на португалски дон Мануел.
— Какво? — попита на свой ред разтревожен Бьомер, като се върна обратно.
— За подаръците — каза посланикът. — Един пръстен от хиляда пистола за секретаря ми или за канцлера — вашия приятел, господин бижутер.
— Съвсем вярно, монсеньор — каза тихо Бьомер. — Аз вече обмислих и предвидих този разход.