Колието на кралицата

— Моето мнение е, че имате пълно право.

— Кажете защо.

— Защото господин Бьомер нямаше да престане да наблюдава сградата на посолството и посланика.

— Е, и? — вметна дон Мануел.

— И така, когато получи парите на ръка, господин Бьомер няма да има и най-малкото подозрение и ще замине спокоен за Португалия.

— Ние няма да стигнем чак дотам, господин посланик — каза камериерът. — Нали, господин Бозир?

— Ето едно умно момче — похвали го Бозир.

— Изложете вашия план — подкани го студено дон Мануел.

— На петдесет левги от Париж — поде Бозир — това остроумно момче, с маска на лицето, ще насочи револвер към кочияша. После ще открадне нашите полици и диаманти. Ще смаже от бой господин Бьомер и край на разходката.

— Не си го представях така — каза камериерът. — Виждах как господин Бозир и господин Бьомер се качват за Португалия на кораб в Байон.

— Много добре.

— Господин Бьомер като всички германци обича морето и се разхожда по палубата. При силно вълнение, от клатенето на кораба Бьомер се навежда и пада. Предполага се, че и кутията с него. Защо морето да не погълне диаманти за милион и половина, след като пази толкова галеони50.

— А! Да, разбирам — каза португалецът.

— Най-после — изръмжа Бозир.

— Само че — подхвана дон Мануел — който открадне диаманти, отива в Бастилията, а който накара господин бижутера да надзърне в морето, ще отиде на бесилката.

— Като открадне диамантите, човек може да бъде заловен — каза командорът, — но ако бижутерът се удави, няма да бъде заподозрян и за минута.

— Ще видим, като стигнем дотам — отвърна Бозир. — А сега всеки с ролята си! Да се представим като истински португалци в своето посолство, за да кажат за нас: „Не бяха истински посланици, но такива изглеждаха.“ Това винаги ласкае. Да изчакаме тези три дни.