Колието на кралицата

Но Шарни беше прекалено разгорещен, за да разбере щедростта на противника си. Възприе я като обида.

— О! — възкликна той. — Разбирам, искате да проявите великодушие спрямо мен, нали, рицарю? Тази вечер или утре смятате да кажете на няколко красиви дами, че сте ме довели на тази поляна и сте ми подарили живота.

— Господин графе — каза Филип, — наистина се страхувам, че полудявате.

— Искахте да убиете господин Дьо Калиостро, за да се харесате на кралицата, нали? И за да се харесате още по-сигурно, мен също искате да убиете, но като ме изкарате смешен?

— О, това вече е прекалено — извика Филип и се намръщи. — Виждам, че сърцето ви не е така великодушно, както мислех.

— Е, добре! Прободете това сърце! — отговори Шарни, като разгърна дрехата си точно когато с бързо движение Филип насочи своята шпага.

Тя се плъзна покрай ребрата на графа и остави кървава следа под ризата от тънко платно.

— Най-после — изрече радостен Шарни. — И така, аз съм ранен! Сега, ако ви убия, ще имам оправдание.

— О, положително сте луд, господине — изрече Филип. — Няма да ме убиете, а ще изпълните една съвсем банална роля, защото ще бъдете ранен без причина и без полза, без никой да разбере защо сме се сражавали.

Шарни нанесе толкова бързо прав удар, че този път Филип успя да го парира с голяма мъка. Той отби удара, кръстоса шпагата си с шпагата на Шарни и със силен замах я запрати на десет крачки от съперника си. Хвърли се към нея и я счупи с крак.

— Господин Дьо Шарни — каза той, — не трябваше да ми доказвате, че сте смел. Толкова ли ме ненавиждате, че така разпалено се бихте?

Шарни не отговори. Виждаше се как все повече пребледнява. Филип го гледа няколко мига, за да предизвика у него съгласие или оспорване.

— И така, господин графе — продължи той, — жребият е хвърлен, ние сме неприятели.

Шарни залитна. Филип се спусна, за да го задържи, но графът отблъсна ръката му.

— Благодаря — каза той, — смятам, че ще стигна до колата си.

— Вземете поне тази кърпа да спрете кръвта.

— С удоволствие.

Графът взе кърпата.

— Предлагам да се опрете на ръката ми. При най-малкото препятствие, както залитате, ще паднете и това ще ви причини допълнителна болка.

— Шпагата е засегнала само мускула — каза Шарни. — Не чувствам нищо в гърдите.

— Толкова по-добре, господине.

— Надявам се, че скоро ще ми мине — добави Шарни.

— Още по-добре, господине. Но ако бързате да оздравеете, за да започнете отново този дуел, предупреждавам ви, че трудно ще намерите в мое лице противник.

Шарни опита да отговори, но думите му замряха на устните. Той залитна и Филип едва успя да го задържи в ръцете си. Повдигна го, както би направил с едно дете, и го занесе почти припаднал до колата. Дофен видя през дърветата какво става и съкрати разстоянието, като се приближи с колата до своя господар. Поставиха Шарни в каретата. Той кимна с глава и благодари на Филип.

— Карайте бавно — нареди Филип на кочияша.

— А вие, господине? — прошепна раненият.