Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— При долината Лъг — вметнах предпазливо, — аз убих Валърин.
— Знам.
— А на пръста му имаше пръстен, лейди — продължих тихо, — с вашия знак.
Тя се втренчи в мен. Знаеше кой пръстен имах пред вид.
— И върху него имаше любовен кръст, нали? — промълви тя.
— Да, лейди — казах аз и докоснах собствения си любовен пръстен, който беше точно като пръстена на Сийнуин. Много хора носеха любовни пръстени с врязан в тях кръст, но не бяха мнозина онези, които имаха пръстени с кръстове, направени от злато, взето от Свещения съд на Клидно Ейдин като Сийнуин и мен.
— Какво направи с пръстена? — попита Гуинивиър.
— Хвърлих го в реката.
— Каза ли на някого?
— Само на Сийнуин — отговорих аз. — И Исса знае, защото той намери пръстена и ми го донесе.
— И не си казал на Артур?
— Не.
Тя се усмихна.
— Мисля, че си бил по-добър приятел, отколкото съм знаела, Дерфел.
— На Артур, лейди. Направих го заради него, а не заради вас.
— Предполагам — извърна се Гуинивиър и се загледа пак в огъня. — Когато всичко това свърши — каза тя, — ще се опитам да дам на Артур каквото иска.
— Себе си ли?
Моето предположение като че ли я изненада.
— Нима това иска той?
— Той ви обича — казах аз. — Може да не пита за вас, но винаги ви търси с очи, когато идва тук. Той ви търсеше дори когато бяхте в Инис Уидрин. Никога не ми говореше за вас, но проглуши ушите на Сийнуин.
Гуинивиър се намръщи.
— Знаеш ли, Дерфел, как човек може да се пресити от любов Аз не искам да ме боготворят. Не искам да ми изпълняват всяка прищявка. Искам да се справям с предизвикателства.
Тя говореше с жар и аз отворих уста да защитя Артур, но тя вдигна ръка да не я прекъсвам.
— Знам, Дерфел, че сега нямам право нищо да искам. Ще бъда послушна, обещавам ти — усмихна се тя. — Знаеш ли, защо Артур не ми обръща внимание сега?
— Не, лейди.
— Защото не иска да се изправи срещу мен преди да е спечелил победа.
Помислих, че вероятно е права, но досега Артур не бе показал явно любовта си, затова реших, че е най-добре да не й вдъхвам прекалено големи надежди.
— Може победата да се окаже напълно достатъчно удовлетворение — казах аз. Гуинивиър поклати глава.
— Аз го познавам по-добре от теб, Дерфел. Познавам го толкова добре, че мога да го опиша с една дума.
Опитах се да реша коя би могла да бъде тази дума. Смел? Положително, но това не разкриваше неговата грижовност и всеотдайност. Чудех се дали „всеотдаен“ бе по-подходяща дума, но с нея не можеше да се опише как никога не се свърта на едно място. Добър? — той със сигурност бе добър, но тази проста дума скриваше гнева, който можеше да го направи непредсказуем.
— Коя е думата, лейди?
— Самотен — каза Гуинивиър, и аз си спомних, че в пещерата на Митра Сеграмор бе използвал точно същата дума. — Той е самотен, — повтори Гуинивиър, — като мен. Така че хайде да му дадем победа и тогава може би няма да бъде повече самотен.
— Дано Боговете ви пазят, лейди.
— Богинята, мисля — поправи ме тя и видя ужасената ми физиономия. Засмя се. — Не Изида, Дерфел, не Изида.
Именно преклонението на Гуинивиър пред Изида я бе завело в леглото на Ланселот и бе предизвикало нещастието на Артур.
— Мисля, че тази нощ ще се моля на Сулис. Тя ми изглежда по-подходяща.
— Ще прибавя и моите молитви към вашите, лейди.
Станах да си вървя, но тя протегна ръка да ме спре.
— Ние ще победим, Дерфел — каза тя сериозно, — ще победим и всичко ще се промени.
Толкова често си бяхме казвали тези думи, и никога не ставаше така. Но сега, на Минид Бадън, щяхме пак да опитаме.
Ние натегнахме нашия капан в един толкова красив ден, че чак сърцето да те заболи. А денят обещаваше и да е дълъг, защото нощите ставаха все по-къси, а издължената вечерна светлина оставаше до късните часове.
Вечерта преди битката Артур оттегли своите войници от всички хълмове зад Минид Бадън. Той заповяда на хората си да оставят лагерните огньове запалени, та саксите да не разберат, че са си тръгнали. После Артур ги поведе на запад, за да се съберат с войската от Гуент, която идваше по пътя от Глевум. Воините на Кунеглас също напуснаха хълмовете, но дойдоха на върха на Минид Бадън, където зачакаха заедно с моите хора.
Главният друид на Поуис, Малейн, цяла нощ обикаляше сред копиеносците. Раздаваше им върбинка, елфови камъчета и стръкчета сушен имел. Християните се събраха и заедно се помолиха, макар да забелязах, че мнозина от тях приеха и даровете на друида. Аз се молих край укрепителния вал, молих се на Митра за голяма победа, и после се опитах да поспя, но на Минид Бадън бе неспокойно — чуваха се мърморещи гласове и монотонния звук на камъни в стомана.