Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— Имаше обаче цена — призна Артур, — трябваше да превия коляно пред техния Бог и да обещая да припиша победата на Него, но аз ще припиша победата на който Бог пожелае Тюдрик, стига да доведе копиеносците си.
— А останалата част от сделката? — попита Кунеглас далновидно. Артур се усмихна криво.
— Искат да пуснеш мисионерите на Мюриг в Поуис.
— Само това ли? — попита Кунеглас.
— Може да съм създал впечатлението — призна Артур, — че ти с радост ще ги посрещнеш. Съжалявам, кралю-господарю. Това искане ми бе поставено като условие едва преди два дни, и беше идея на Мюриг, а трябваше да пазим авторитета на Мюриг.
Кунеглас се намръщи. Досега бе правил всичко възможно за да задържи християнството вън от страната си, смятайки, че Поуис няма нужда от ожесточението, което идва с всяка нова религия, но не се възпротиви на стореното от Артур. Сигурно бе решил, че е по-добре в Поуис да дойдат християни, отколкото сакси.
— Това ли е всичко, което обеща на Тюдрик, господарю? — попитах аз подозрително. Спомних си искането на Мюриг да му бъде отстъпен трона на Думнония, както и мечтата на Артур да се отърве от тази отговорност.
— Подобни договори винаги са придружени от някои подробности, които не си заслужава да бъдат обсъждани — отвърна безгрижно Артур, — но аз наистина обещах да освободя Сенсъм. Сега той е епископ на Думнония! И отново е кралски изповедник. Тюдрик настояваше за това. Всеки път щом сваля нашия добър епископ, той пак изплува — засмя се Артур.
— Това ли е всичко, което обеща, господарю? — попитах аз отново, защото подозрението продължаваше да ме гложди.
— Обещах каквото трябва, Дерфел, за да съм сигурен, че Гуент ще ни се притече на помощ — твърдо заяви Артур, — а те се зарекоха след два дни да са тук с шестстотин първокласни копиеносци. Дори Агрикола реши, че не е твърде стар да участва в тази война. Помниш Агрикола, нали Дерфел?
— Разбира се, че го помня, господарю — казах аз. Агрикола, старият военачалник на Тюдрик, бе навъртял много години, но все още бе един от най-славните воини в Британия.
— Всички идват откъм Глевум — вдигна ръка на запад Артур, където се виждаше как се вие пътят от Глевум, следвайки речната долина, — и когато дойдат, аз ще се присъединя към тях с моите хора и заедно ще нападнем право надолу към долината.
Артур стоеше върху укрепителния вал и не откъсваше поглед от дълбоката долина, но в съзнанието си той не виждаше ниви, пътища и разлюлени от вятъра жита, нито каменните гробове в римското гробище, а наблюдаваше цялата битка, разгърната пред очите му.
— Отначало саксите ще се объркат — продължи той, — но накрая ще организират цялата си маса и бързо ще се насочат към пътя — тук Артур посочи към Фоския път, който минаваше непосредствено под Минид Бадън, — тогава вие, кралю-господарю — поклони се той на Кунеглас, — и ти, Дерфел — Артур скочи от ниския насип и заби пръст в корема ми, — ще ги нападнете откъм фланга. Право надолу по хълма и в щитовете им! Ние ще се присъединим към вас — и Артур изви ръката си, за да покаже как хората му ще заобиколят северния фланг на саксите, — и тогава ще ги притиснем към реката.
Артур щеше да дойде откъм запад, а ние щяхме да нападнем от север.
— И те ще избягат на изток — отбелязах аз мрачно. Артур поклати глава.
— Утре Кълхуч ще тръгне на север, за да се присъедини към Черните щитове на Енгас Мак Ейрем, а те вече са на път от Кориниум за насам.
Артур беше доволен от себе си и нищо чудно, защото ако всичко вървеше по неговия план, щяхме да обградим врага и да да ги избием. Но планът криеше рискове. Предположих, че след като хората на Тюдрик дойдат и към нас се присъединят и Черните щитове на Енгас щяхме да сме не по-малко от саксите, но Артур предлагаше да разделим силите си на три части. Ако саксите успееха да запазят присъствие на духа, можеха да разбият всяка част по отделно. Но ако изпаднеха в паника и ако ние ги атакувахме диво и неудържимо, и ако целият шум, прах и ужас всееше смут сред вражите копиеносци, можехме просто да ги подкараме като добитък за клане.
— Два дни — каза Артур, — само два дни. Молете се саксите да не чуят за това и се молете да си останат където са.
Той викна за Ламрей, хвърли поглед към червенокосия копиеносец, после отиде при Сеграмор на билото отвъд котловината.
Нощта преди битката ние всички прогорихме кръстове върху щитовете си. Това бе ниска цена за една такава победа, но аз знаех, че това не беше цялата цена. Останалото щеше да бъде платено с кръв.
— Аз мисля, лейди — казах аз на Гуинивиър същата нощ, — че за вас ще е най-добре да останете тук на върха утре.